Мъдрост или знание. Тя може да означава учение или концептуално познание, а също по-висше интуитивно прозрение и мъдрост. В някои случаи джнана е приравнявана към самата върховна релност.

Разграничават се три типа знание:
1. Сатвика – джнана, чрез което човек вижда неизменната реалност във всички неща.
2. Раджаса – джнана, чрез което човек вижда само разнообразната природа на нещата, но не и тяхното основополагащо единство.
3. Тамаса – джнана, чрез което човек неоснователно се вкопчва към едно единствено нещо, като че ли то е цялото, без да го е грижа за Реалността.

Споменават се седем стадия на мъдрото знание:
1. Шубха – иччха, или импулсът към духовно благоприятното.
2. Вичарана – задълбоченото разглеждане на духовните учения.
3. Тануманаси – изтънчване на мисленето.
4. Сатта – апати, придобиването на чисто същество.
5. Асамсакти – непривързаност.
6. Пада – артха – бхава, признаване на наистина значимото – Просветлението.
7. Туря –га, прозрението за четвъртото- /турия, чатуртха/, което означава: Трансцеденталният АЗ отвъд трите състояния /авастха/ на бодърстване, сънуване и спане. В класическата йога чатуртха означава този начин на дишане /пранаяма/, който преминава отвъд вдишването и издишването, а именно пълното прекъсване на дишането, известно като кевала-кумбхака. Тези стадии на джнана водят до крайното и безвъзвратно освобождение. Защото познанието е сал /плава/, чрез който човек може да прекоси „греховното течение на живота”.
Познанието е най-пречистващото нещо на Земята. Йога се развива чрез мъдро знание. Мъдростта е първопричината за съществата. Мъдростта е смятана за най-висшето постижение, тя е най-голямото благо на света. Смятана е за рай от праведника. Постига се в екстатично състояние, и е твърде различна от познанието, добивано чрез логически извод или от традицията. То се основава на непосредствено възприятие. На най-висше равнище това свръхпознание е обозначавано като „носител на истината”, защото разкрива обекта такъв, какъвто е, без всякакви умствени изкривявания.
В някои школи на следкласическата Йога е известен следният модел на Седемте стадия на мъдрото знание, САПТА – ДЖНАНА – БХУМИ

1. ШУБХА – ИЧЧХА – стремеж към прекрасното, поривът на новаците в йога да си изработят положителна духовна нагласа и светоглед, чрез изучаване на свещените учения и страдание за разбирнето им.
2. ВИЧАРАНА – различаване, разпознаване, практикуването на различаване във всекидневния живот, което води до постепенно изоставяне на своеволието, гордостта, ревността, заблудата, и дава възможност за разбиране на скритото значение на свещените учения.
3. АСАНГА – БХАВАНА – възпитаване на непривързаност. На това равнище последователят живее в отшелническа обител /ашрам/ и е зает сериозно в практиката на слушане /шравана/ на свещената наука относно смопознаването и самопреодоляването. Това по естествен начин води до умиротворяване на ума и склонност да се извършват само добродетелни действия.
4. ВИЛАПИНИ – оплакване, жалеене. Тук практикуващият гледа със спокойствие на всичко и неговият ум се „разпада като навеяна маса облаци през есента”.
5. ШУДХА – САМВИН – МАЯ – АНАНДА –РУПА – както го подсказва името, равнището формирано от блаженство, и състоящо се от чисто съзнание. На този стадии на духовно разгръщане, йогинът живее в постоянна увереност в истината за недуализма /адвайта/ – характеризира върховната реалност отвъд всяко обособяване. Това ниво съвпада със състоянието известно като освобождение във въплътено състояние /дживан – мукти/.
6. АСАМВЕДАНА – РУПА – е равнището, което преминава отвъд сетивните усещания /самведана/ и дава непрестанно изпитване на блаженство /ананда/. За този стадий се казва, че наподобява дълбок сън /сушупти/, макар да се свързва с бодърстване.
7. ТУРЯ – АВАСТХА – УПАШАНТА /турявастха пашанта/ – стадият на умиротвореното четвърто състояние, съвпадащо с безплътното освобождение /видеха –мукти/, или върховното угасване /пара – нирвана/.

В най-старият запазен коментар се дава следното разяснение, като казва, че върховната точка на съзнателния екстаз сампраджната – самадхи/, йогинът има следните непосредствени прозрения:
1. Че това, което е трябвало да бъде предотвратено, т.е. бъдещи страдания /дукха/, е било предотвратено.
2. Причините за страданието са премахнати.
3. Пълното прекратяване /хана/ – прекратяване на въвличане /страдание, клеша/, е постигнато.
4. Средствата за резултатно прекратяване, т.е. различаващото познание /вивека – кхята/ е било приложено успешно.
5. Върховната власт на висшия ум /будхи/ е била постигната.
6. Първичните съставни елементи /гуните/ на природата са изгубили своята устойчивост, и подобно на камъни, търкалящи се по планински склон, се стремят към разтваряне /пралая/. Пралая – грубите и финните измерения на Вселената се разтварят във Всевишния.
7. Азът пребивава в своята собствена същност като първична светлина /джиотис/ – Трансцеденталната Реалност е описана като невъобразимо бляскава. Който вижда този блясък, невъзпрепятстван дори за миг, се освобождава от всички грехове и достига върховното състояние. АЗА е неопетнен и абсолютно свободен /кевалин/.
Кевалини – адептите, които са възстановили абсолютно своята трансцедентална Азовост, които са разкъсали трите „окови” – гуните.
Казва се, че първите четири прозрения или спонтанни реализации са „освобождение от следствията“ /каря вимукти/, докато последните три прозрения са известни като „освобождение на съзнанието” /читта- вимукти/.
Йога на мъдрото знание – Джнана йога е едно от основните разклонения на Йога, другите са Бхакти йога и Карма йога. Джнана йога се състои от постоянно упражнение в различаване на Реалността от нереалността – „АЗА” от „неАЗА”. Пътят й се състои от четири главни средства:
1. Различаване – Вивека – между реалното и нереалното.
2. Отричане – Тяга – от насладата от плодовете /пхила/ на свойте действия.
3. „Шестте постижения” – шат – сампатти – спокойствие /шама/, обуздаване на сетивата /дама/, въздържане /упарати/ от действия, които не са от значение за поддържане на тело-ум, издръжливост /титикша/, ментална съсредоточеност /самадхана/ и вяра /шраддха/.
4. Стремеж към освобождение /мумукшутва/. Ако се включат и слушане /шравана/ на свещените знания, размишление /манана/ върху истината на свещените писания и медитация /нидитхясана/, а се изключи менталната съсредоточеност, се получава седморен път.
Разграничават се три типа практикуващи Джана йога:
1. Страдащи от порока на гордостта.
2. Страдащи от допускането, че его-личността е ангажирана в действието, а не АЗЪТ отвъд егото и действието.
3. Най-често срещания тип – страда от „чудовището” на желанието, т.е. от мотивация, която противодейства на първичния импулс към самопреодоляване.

Човек, който изучава великите учения на свещените писания е джанин, но той не може да бъде смятан за действително прктикуващ, защото не може да превърне интереса в реална практика, по този начин не се спасява от бъдещи прераждания, за разлика от йогина, който се научава и да владее тялото си, и затова освобождението му е сигурно.