RSS
 

Непривързаност

15 ян.

Трябва да се опитаме да разберем какво означава „непривързаност” към работата. Това е една от основните идеи в Бхагавадгита – да работиш непрестанно, но да не си привързан към работата. Самкара може приблизително да се преведе като „вродена склонност”. Ако сравним ума с езеро, можем да кажем, че всяка вълна, проявяваща се в ума, когато утихне, не умира напълно, а оставя следа и възможност в бъдеще да се появи отново. Тази следа и възможността за повторно появяване на вълната наричаме самскара. Всяко действие, което извършваме, всяко движение на тялото, всяка наша мисъл, оставя своя отпечатък върху ума ни и дори когато тези следи не личат на повърхността, те са достатъчно силни, за да се проявят под нея – на подсъзнателно ниво.

Това, което сме във всеки един момент, се определя от съвкупността от тези отпечатъци върху ума ни. Това, което представлявам аз в този момент, е резултат от всички отпечатъци от живота ми досега. Точно това означава „характер” – характерът на всеки се определя от общия сбор от тези отпечатъци. Ако добрите отпечатъци преобладават, характерът е добър, ако лошите са повече, характерът е лош. Ако човек непрекъснато чува лоши думи, има лоши мисли, върши злини, умът му ще бъде изпълнен с лоши отпечатъци. Те ще повлияят на мислите и работата му, без той да го осъзнава. Всъщност тези лоши отпечатъци работят непрекъснато и резултата от тях е зло, а този човек ще бъде лош човек – той не може да направи нищо срещу това. Всички тези отпечатъци ще създават в него мощни подбуди за извършване на лоши действия. Той ще бъде като машина в ръцете на собствените си отпечатъци и те ще го накарат да върши злини.

По същия начин ако човек мисли добро и върши добро, като съвкупност тези отпечатъци ще са добри и по подобен начин ще го карат да върши добро, дори въпреки самия себе си. Когато човек има толкова много добри мисли и върши толкова много добри дела, че в него се появява неустоимо желание да върши добро въпреки себе си, дори ако иска да върши зло, тогава умът му, като съвкупност от неговите склонности, няма да му позволи да го направи. Склонностите му ще го възпрат. В такива случаи се казва, че човек е изградил добър характер.

Както костенурката се скрива в черупката си и не излиза, дори ако я убиеш или разкъсаш, така и характерът на човек, който напълно контролира своите подбуди и органи, е неизменно утвърден. Той контролира вътрешните си сили и нищо не може да ги извади наяве против волята му. Поради постоянното отразяване на положителни мисли, по повърхността на ума се движат добри отпечатъци, склонността ни да вършим добрo се засилва и в резултат на това се чувстваме способни да контролираме индриите (сетивните органи, нервните центрове). Само така се изгражда характерът и само по този начин човек достига до истината. Така човек се спасява завинаги – той вече не е способен да извърши никакво зло. Можете да го поставите във всякаква среда и за него няма да има опасност. Съществува и по-висше състояние от стремежа към доброто и това е стремежът към освобождение. Трябва да запомните, че освобождението на душата е целта на всички видове йога и че всеки от тях води до този резултат. Чрез работата човек може да постигне онова, което Буда е постигнал чрез медитация, а Христос – чрез молитва. Буда е джияни, Христос – бхакта, но и двамата са постигнали еднаква цел.

Тук възниква една трудност. Освобождението означава пълна свобода – свобода от оковите както на доброто, така и на злото. Веригата си е верига, независимо дали е златна или стоманена. Ако в пръста ми има трън, аз използвам друг, за да махна първия, а след това захвърлям и двата. Няма нужда да пазя втория, защото все пак това са само тръни. По същия начин на лошите наклонности трябва да се противодейства чрез добрите и лошите отпечатъци в ума трябва да се отстранят чрез свежия полъх на добрите, докато всичко лошо почти изчезне или бъде поставено под контрол и заключено в някой ъгъл на ума. Но след това добрите сконности също трябва да бъдат овладени. По този начин привързаният става непривързан. Работете, но нека действието или мисълта не оставят дълбоки следи върху ума ви. Нека вълните идват и си отиват. Нека големите действия се извършат от мускулите и мозъка, но без да оставят траен отпечатък върху душата ви.

Как може да се направи това? Виждаме, че отпечатъкът от всяко действие, към което сме привързани, остава. През деня може да срещна стотици хора и сред тях един, когото обичам. Вечерта, когато се усамотя, мога да се опитам да си спомня всички лица, които съм видял, но само едно ще изниква в съзнанието ми – лицето, което съм видял може би само за минута, но което обичам. Всички останали ще са изчезнали. Привързаността ми към този определен човек е оставила в ума ми следа по-дълбока, отколкото всичките останали лица. От физиологична гледна точка всички отпечатъци са еднакви. Всчко от лицата, които съм видял, се е отразило върху ретината и мозъкът го е възприел. И въпреки това ефектът вътху ума не е еднакъв. Може би повечето от тези лица са били съвършено нови за мен, лица, за които никога не съм мислил, но онова лице, което съм зърнал за секунди, е предизвикало асоциации в мен. Може години наред да съм създавал образа му в ума си и знаейки за него хиляди неща, и точно този поглед да е събудил всичките заспали спомени. И именно този отпечатък, повторен стотици пъти повече отколкото всички други взети заедно, ще има силен ефет върху ума ми.

Затова бъдете непривъзани – нека нещата вървят, нека мозъкът контролира работата, работете непрекъснато, но не позволявайте на вълните да завлавеят ума ви. Работете сякаш сте чужденци в тази земя , странници. Работете непрестанно, но не се привързвайте. Робството е ужасно. Този свят не е наш дом, а просто едно от многото нива, през които преминаваме. Спомнете си известната поговорка от санкхя „Природата е за душата, а не душата за природата.” Причината за съществуването на природата е обучението на душата – тя няма друго предназначение. Природата съществува, защото душата трябва да получи знания и чрез знанието да се освободи. Ако не забравяме това, няма да бъдем привързани към природата. Ще знаем, че тя е книга, която трябва да прочетем, и че след като придобием необходимите знания, тази книга вече няма стойност за нас. Вместо това, обаче, ние се идентифицираме с природата. Мислим, че душата съществува заради природата, духът – заради плътта и както казва известната поговорка, смятаме, че „човек живее, за да яде”, а не че „яде, за да живее”. Непрекъснато допускаме тази грешка – гледаме на себе си като на част от природата и се привързваме към нея. В момента, в който възникне тази привързаност, в душата се появяват дълбоки следи, които ни оковават и ни карат да работим не свободно, а като роби. Същността на това учение е, че трябва да работите като свободни стопани, а не като роби. Непрекъснато се трудете, но нека този труд не е робски. Не виждате ли как работят всички? Никой не достига до покой. Деветдесет и девет процента от хората работят като роби и резултатът от това е страдание. Това е егоистичен труд. Работете от свобода! Работете от любов!

Трудно е да се разбере значението на думата „любов”. Любовта никога не идва, преди да е дошла свободата. Невъзможно е робът да изпитва истинска любов. Ако си купите роб, оковете го във вериги и го накарате да работи за вас, той ще робува, но у него няма да има любов. По същия начин, когато работим като роби, за да получим различни неща в този свят, у нас не може да има любов и трудът ни не е истински. Това се отнася за всичко, което вършим за роднини и приятели, така и за нещата, които вършим за самите себе си. Егоистичният труд е робски труд. И точно това е проверката. Всяка проява на любов носи щастие. Няма проява на любов, резултатът от която да не е мир и блаженство. Истинското съществуване, истинското знание и истинската любов са неизменно свързани в едно: където присъства едното, непременно са и другите две. Това са трите аспекта на Едно: Съществуване-Знание-Блаженство (Сат-Чит-Ананда е правилно да се преведе Съществуване-Съзнание-Блаженство). Когато съществуването стане относително,  ние го осъзнаваме като свят. Знанието на свой ред се превръща в знание за нещата от света, а блаженството става основа за истинската любов в сърцето на човека. Следователно, истинската любов не би могла да причини болка на любещия или на възлюбения. Да речем, че един мъж обича някоя жена. Той я иска цялата само за себе си и непрекъснато я ревнува. Иска тя да седи до него, да стои до него, да яде и да се движи по негова заповед. Той е неин роб и иска тя да бъде негова робиня. Това не е любов. Това е един вид болезнена привързаност на роба, която се представя като любов. Не би могло да бъде любов, защото предизвиква болка. Ако жената не прави това, което той иска, това му причинявса болка. Любовта не поражда болка, тя носи блаженство. Ако не е така, тогава не е любов – погрешно приемаме нещо друго за любов. Когато обикнете съпруга си, жена си, децата си, света, цялата вселена по начин, който не поражда болка или ревност, нито егоизъм, тогава сте достигнали състояние на непривързаност.

Кришна казва „Погледни Ме, Арджуна! Ако спра работата си дори за миг, цялата вселена ще се срине. Не печеля нищо от работата си. Аз съм единственият Господар, но защо работя? Защото обичам света.” Бог е непривързан, защото Той обича. Истинската любов ни прави непривъзани. Където има привързаност, вкопчване в земните неща, трябва да знаете, че това е просто физическо привличане на частиците на материята – нещо, което постоянно привлича две тела все по-близо и ако те не могат да се доближат достатъчно, това им причинява болка. Но когато съществува истинска любов, тя не се дължи на физическото привличане. Двама влюбени може да са на хиляди километри един от друг, но тяхната любов си остава непроменена. Тя не умиар и никога не причинява болка.

Постигането на такава непривързаност отнема почти цял живот, но когато достигнем това ниво, значи сме постигнали целта на любовта и сме се освободили. Преставаме да бъдем роби на природата и я виждаме такава, каквато е. Тя вече не ни държи в оковите си. Ставаме напълно свобдни и повече не мислим за резултатите от работата си. Кой тогава би се интересувал какви са резултатите?

Искате ли от децата си нещо в замята на това, което сте им дали? Ваш дълг е да работите за тях с това въпросът се приключва. Когато правите нещо за някой човек, град или държава, постъпвайте както с децата си – не очаквайте нищо в замяна. Ако можете винаги да заемате позицията на даващ, така че всичко, което давате, да е дар за света без никаква мисъл за отпалта, тогава работата ви няма да създава привързаност. Привързаност има само когато очакваме нещо в замяна.

Да работим като роби, това води до привързаност и егоизъм, а да работим като господари на собствения си ум, ни издига до блаженството на непревързаността. Често говорим за право и справедливост, но разбираме, че в света това е само бълнуване. Има две неща, които ръководят поведението на човека: силата и милосърдието. Упражняването на силата винаги е проява на егоизъм. Всички мъже и жени се опитват да извлекат максимална полза от силата или предимствата, които имат. Милосърдието е самият рай. За да бъдем добри, трябва да бъдем милосърдни. Дори правото и справедливостта трябва да се крепят на милосърдието. Всяка мисъл за това, да получим нещо в замяна на труда си, спира нашето духовно развитие и накрая ни причинява страдание. Има друг начин, по който може да се приложи идеята за милосърдието и безкористната щедрост – да гледаме на работата като на „богослужение”, в случай че вярваме в своя личен бог. По този начин посвещаваме плодовете на труда си на Бог и така почитайки го, нямаме право да очакваме от човечеството нещо в замяна на работата, която сме свършили. Сам Бог непрекъснато се труди и е непривързан. Както водата не може да намокри листата на лотуса, така и работата не може да прикове безпристрастния човек като породи у него сремеж към резултати. Безкористният и непривързан човек може да живее в самото сърце на многолюдния и греховен град, без да бъде докоснат от греха.

 
Няма коментари

Публикувано в Лекции

 

Вашият коментар