RSS
 

Умът, неговите тайни и контрол – продължение

13 Дек.

Природата на Vritti и функционирането им

Vritti означава водовъртеж. Това е вълна на мисълта която се издига в Antahkarana. Vrittis са модификации на ума. Те са следствие на Avidya. Когато Avidya се разруши чрез Jnana, Vrittis се абсорбират в Brahman (Laya), така както вода хвърлена в горещ тиган се абсорбира в тигана.

Откъде се появява Vritti? От Chitta или ума. Защо се появява Vritti? Това е Svabhava на Antahkarana. Каква е функцията и? Причинява Avarana- Bhanga (премахва воала на Sthula Avidya който обвива обектите). Спомага за еволюирането на човек докато постигне съвършенство (Jivanmukti). Vritti е тази която отваря Kundalini при Jnani в Ajna Chakra и я обединява в Sahasrara. Това е само един път.

Chitta е умственото вещество. То е умствената субстанция. Vritti или мисловната вълна е модификацията в умствената субстанция. Това е един процес. Така както вълните и мехурчетата се дигат на повърхността на океана, така също Vrittis се издигат на повърхността на океана-ум. Така както лъчите се излъчват от слънцето, така също тези умствени лъчи (модификации на Vrittis) се излъчват от ума-слънце. Така както слънцето се слива на хоризонта при залез, като събира всичките си лъчи, така също вие трябва да се слеете с това Слънце на слънцата, Абсолютното Съзнание, Вечния Мир, като съберете всички разпръснати умствени лъчи и разтопите самия ум.

Функцията на една Vritti в ума е да създава Avarana-Bhanga (премахване на воала от невежество покриващо обектите). Sthula Avidya или грубо невежество покрива всички обекти. Когато се премахне воала, възприемането на обектите става възможно. Vritti премахва Avarana или пласт невежество. Когато минавате през голяма тълпа или хора, вие сте способни да видите няколо човека. Не виждате същите хора, въпреки че може да се случи да идват срещу вас. Защо? Защото няма пълна Avarana- Bhanga. Когато това стане, обектите изгряват пред вас.

Според Raja Yoga на Maharshi Patanjali, Pramana (правилно понятие или доказателство), Viparyaya (погрешно схващане), Vikalpa (фантазия или въображение), Nidra (сън) и Smriti (памет) са петте умствени Vrittis или умствени функции. Ако тези пет умствени функции са сдържани, следва сдържане на желанията и другите функции.

Видове Vritti

Vrittis са класифицирани в пет вида: (1) Mano-Vritti, (2) Buddhi Vritti, (3) Sakshi Vritti, (4) Akhandakara Vritti и (5) Akhanda Ekarasa Vritti. No. 1 принадлежи на инстинктивния ум, No. 2, 3, 4 и 5 принадлежат на сатвичния ум. Mano-Vritti е Vishayakara Vritti на светския начин на мислене. Buddhi Vritti принадлежи на практикуващите вивека. Когато идентифицирате себе си със Sakshi Vritti, вие наблюдавате модификациите на ума. Когато се опитвате да почувствате, че сте Безкрайната Вътрешна Същност, тогава се генерира Akhandakara Vritti. Тя също се познава като Brahmakara Vritti. В Brahman няма Vritti .

От Mano-Vritti трябва да скочите към Viveka Vritti. Mano-Vritti се отнася до Manomaya Kosha. Viveka Vritti принадлежи на Vijnanamaya Kosha. С развиването на Vijnanamaya Kosha, Mano-Vrittis бива покорена. От Viveka Vritti трябва да скочите към Sakshi Vritti. От Sakshi Vritti трябва да скочите към Akhandakara Vritti. От Akhandakara Vritti трябва да скочите към Akhanda Ekarasa, която е Brahma Svarupa. Това е Kaivalya или финалната цел на живота.

Antarmukha Vritti и Bahirmukha Vritti

Когато са задържани излизащите навън тенденции на ума, когато умът е спрян в сърцето, когато цялото внимание е отправено към себе си, това състояние е Antarmukha Vritti. Antarmukha Vritti е влизащата навътре енергия на ума дължаща се на увеличаването на Sattva. Sadhaka може да извършва много Sadhana когато притежва тази обърната навътре Vritti.

Bahirmukha Vritti е излизащата навън тенденция на ума, дължаща се на Rajas. Когато зрението се обърне навън, тогава избликът на мимолетните явления ангажират ума. Излизащите навън енергии на ума започват играта си. По-нататък, поради силатата на навика, ушите и очите тичат след звука и гледката. Обектите и желанието са сили които водят навън. Един раджастичен човек изпълнен с желания никога не може да сънува за вътрешния духовен живот с Antarmukha Vritti. Той е абсолютно негоден за практиката на самонаблюдението.

Вие ще достигнете Antarmukha Vritti (движещият се навътре ум) само след като разрушите всички водещи навън сили на ума. Vairagya и самонаблюдението помагат много в достигането на това умствено състояние. Трябва да уморите от глад ума чрез Vairagya и Tyaga (отказване от желания, обекти и егоизъм). Трябва да изучите изкуството за правене на ума самонаблюдетелен или да го обърнете навътре чрез Yogic Kriya, Pratyahara (абстрахиране). Така както внимателно откачате закачената на трън дреха като махате един по един бавно тръните, така трябва внимателно да съберете обратно разсеяните лъчи на ума които от много години са пръснати върху сетивните обекти.

Трябва да ги съберете търпеливо чрез Vairagya и Abhyasa, чрез Tyaga (себеотказване) и Tapas, и тогава да марширувате смело с неуморима енергия към Бог и Brahman. Онези които знаят тази практика могат наистина да бъдат спокойни. Те само могат да бъдат наистина щастливи. Когато умствените лъчи са концентрирани, тогава започва просветлението. Умът не може да върши каквато и да е пакост сега. Умът не може сам да се обърне навън. Той може да бъде държан вътре в Hridaya-Guha (пещерата на сърцето).

Разрушаването на Vrittis води до умствена сила

Умът получава огромна сила, когато Vrittis са разрушени. Не е лесно да се разрушат Vrittis (умствените вълни), защото са безбройни. Трябва да се вземат една по една и да се занимава с тях поотделно. Някои Vrittis са много силни. Те изискват силни усилия за разрушаването им. Повечето от Vrittis са много слаби. Слабите Vrittis се стапят подобно на облаци. Силните Vrittis остават и често ежедневно се завръщат сутрин след като станете от леглото.

Бъдете тихи. Влезте в тишината. Тишината е Atman. Тишината е Brahman. Тишината е центъра. Тишината е Hridaya-Guha (пещерата в сърцето). Когато умът тича от обект на друг, състоянието в интервала когато става безмисловен за много кратко време е Svarupasthiti. Това е Brahman. Когато умът е напълно контролиран, Vrittis изчезват. Когато стихнат всички модификации, тогава и само тогава вие навлизате в тишина. Разберете това, този важен момент. Почувствайте сега божествената слава и Брамичното великолепие като затворите очите си, като оттеглите Indriyas, като успокоите ума, като затихнат мислите, като изострите интелекта, като пречистите Chitta, като медитирате върху ОМ, като пеете ОМ със Bhava (чувство). Поддържайте непрекъснатостта на брамичното съзнание 24 часа. Имайте непрекъснат поток от атмично съзнание. Това е много, много важно. Това е sine qua non (задължително условие). Това е огромния desideratum (лат. – нещо желано, търсено).

Когато умрат всички Vrittis, остават Samskaras и пламъкът на ума. Samskaras могат да бъдат изпечени само в Nirbija-Samadhi.

Теория на възприятието

“Когато човек мисли, тогава той разбира; без да има мисъл не знае, само след като има мисъл разбира. “

(Chhandogya Upanishad, VII-xxi-1)

„Умът отсъстваше в мен, аз не чух; умът отсъстваше в мен, не видях. Очевидно е тогава, че личността вижда с ума, чува с ума. Желание, решителност, нерешителност, вяра, неверие, устойчивост, неустойчивост, срам, интелект, страх – всичи те са единствено в ума. Затова докосната отзад, личността знае чрез ума”

(Brihadaranyaka Upanishad, I-v-3)

Има два вида компонента в ума, именно мислеща част и възприемаща част. Да се спре мислещата част е лесно, но извънредно трудно да се спре функционирането на възприемащата част.

Индивидуалният ум е този само, който вижда навън обектите. Ако видите същите обекти през телескоп, те изглеждат различно. Ако можете направо да виждате чрез ума, ще имате напълно различно зрение. Hiranyagarbha или Karya Brahman има съвсем различно зрение. Той вижда всичко като вибрация или движение вътре в себе си, като своя собствена Sankalpa, така както можете да си представите в ума си как има голяма война и много хора умират на всяка страна. Вие отръпвате въображението си чрез волята си.

Теории на възприятието

Съществува еластичната теория за ума. Тази школа на мисълта казва, че умът става еластичен когато няколко обекта дойдат в контакт с различните сетива и така влизат в допир с различните сетивни органи или Indriyas на познанието (Jnana-Indriyas). Когато умът дойде в контакт с един обект и една Indriya, той се свива в точка. Тази теория е оборена и отхвърлена от ведантистите като несъстоятелна.

Има друга школа на мисълта, която казва, че има различни части на ума. Една част от ума се свързва със сетиво (Indriya), друга част с второ сетиво и т.н. Подобно и тази теория е оборена и пренебрегната от ведантистите като несъстоятелна и погрешна.

Според школата на мисълта, позната като Drishti-Srishti-Vada, възприеманото и възприемащият са едно. Така както паякът плете от нишки мрежа от тялото си, така също умът извилича физическата вселена от собственото си тяло по време на будно състояние и отдръпва ума в източника си по време на сън. Обект като умствено Vritti става външно или обективизирано. Drishya (онова което виждате отвън) се дължи на умствената Avidya. Отвън има само светлина. Отвън има само вибрация. Умът е този, който оцветява и оформя. Всичко е умствена илюзия. Това е един вид възглед. Това е една от теориите на възприятието.

Взаимодействието между ума вътре и танматричните вибрации навън е обекта или света който виждате. Това е друга теория на възприятието. Умът е формиран от сатвичната част на петте Tanmatras. Отвън има светлина. Слънцето също излъчва светлина. Окото е направено от огъня или Agni-Tattva. Тази част на ума, която възприема е също изготвена от Agni-Tattva. Така огънят вижда огън. Само тази част на ума, която е изготвена от Sabda-Tanmatra може да чува. Звукът идва от Akasa отвън. Така Akasa в ума чува Akasa отвън. Но Atman може да вижда, чува, вкусва и чувства всичко. Atman може да бъде видян само от Atman. Затова каквото и да виждате отвън е единствено Atman. “Sarvam Khalvidam Brahma-Всичко е наистина Brahman.”

Възгледът на западната медицинска наука

Според западната медицинска наука, светлинните вибрации идващи отвън се сблъскват с ретината и там се формира обърната картина. Тези вибрации се пренасят чрез оптичния тракт и оптичния таламус/хълм/ към центъра на зрението в тилната част на мозъка. Така положително се формира картина. Само тогава виждате обект пред вас.

Възприятието според Sankhya Philosophy

Според Sankhya философията, истинската основа на възприятието е Purusha, за който западните лекари и психолози нямат и представа. Физическите очи са само външните инструменти (Karanas) за възприемането. Окото не е орган на зрението. Органът на зрението е в центъра разположен в мозъка; така е в случая с всички сетива. Умът е свързан с Indriyas, Indriyas със съответните центрове в мозъка, а центровете чрез физическите органи към външните обекти. Умът представя усещането на Buddhi; Buddhi го довежда до Purusha (който е чистия Дух, който е безсмъртен). Сега има истинско възприемане. Purusha отдава заповед на Buddhi. Тогава Buddhi след правилно решение и отсъждане и след като вземе предвид плюсовете и минусите отдава обратно заповеди към ума за ипълнение чрез моторните центрове (Karma-Indriyas или органите на действие). Buddhi е главния министър и съдия, който изслушва изложението на адвоката, т.е. ума. Умът играе с две части, именно (1) кова което върши един адвокат, и (2) който е главния командващ. След получаване на решителни решения от Buddhi, умът изпълнява частта на главокомандващ и изпълнява заповедите на Buddhi чрез петте войника, петте Karma-Indriyas. Това е теорията на възприятието според Sankhya философията. Забележете колко ясни са нещата в индийската философия.

Първо, има инструмент или Karana, например физическите очи. Те довеждат сетивните възприятия към център или Indriya. Умът след това се свързва с центъре и външните инструменти, именно физическите очи, уши и т.н. Умът пренася впечатленията по-нататък и ги представя на Buddhi, различаващото качество, което реагира. Тогава внезапно се осветява идеята на егоизма или Ahankara, което себепретендира и идентифицира с Abhimana. След това смес от действие и реакция се предствят на Purusha, истинската Душа кояято възприема обекте в комбинация.

Знанието идва чрез контакта на обектите (Indriyartha-Sannikarsha). За да се узнае Prapancha Vishaya са необходими Indriya, Antahkarana and Jiva. Indriya ще види Vishaya. Умът ще накара да се появи. Buddhi с помощта на Abhasa Chaitanya ще го разбере. Умът, сетивата и Karanas (външните инструменти) такива като физическите очи, уши и т.н. трябва всички да работят заедно. Само тогава е възможно възприемане на един обект. Обектът идва в контакт със сетивата. Сетивата са свързани с ума. Умът е свързан с Atman. Atman просветлява. Това е отнасянето на физическо ниво.

Ведантична теория

Според теорията на възприятието на Адвайта – Chaitanya вътре в нас прави възможно възприемането. Chetana у нас се обединява с Chetana в обекта и в резлутат на това става възприемане. То не следва от това, че умът и сетивата са безполезни. Сетивата са необходими за адаптиране на възприятието към техните близки съответствия. От това че съществената природа е интелигентността не следва, че сетивата са безполезни, тъй като те служат за целта за определяне на специалния обект на всяко сетиво.

Ведантичната теория на възприятието е, че умът приема чрез сетивата и приема формата на обектите навън. Antahkarana-Vritti навлиза чрез отварянето на Indriya (окото), премахва Vishaya Ajnana, приема Vishayakara (облика и формата на обекта която тя покрива), представя обектите пред погледа ви. Функцията на Vritti е да причини Avarana- Bhanga (премахването на воала или нивото на Sthula Avidya която покрива всички обекти).

Един лъч на ума действително излиза навън, приема облика и формата на обекта и го обгръща. Едва тогава настава възприятието. Възприемане на книга е възможно само когато умът приеме действителната форма на книгата. Умствената картина плюд нещо външно е обекта. Какъвто и обект да виждате навън, вие имате техните картини в ума.

Когато минавате през градина от манго, лъч на ума излиза през окото и обгръща едно манго. Той приема форамата на манго. Лъчът се нарича Vritti. Обгръщащият процес се нарича Vritti-Vyapti. Функцията на Vritti е да премахва Avarana (воала) и обгръща обекта и Upahita Chaitanya. Воалът която покрива мангото се премахва от Vritti или умствения лъч. Chaitanya е асоциирана с Vritti (Vritti Sahita Chaitanya). Тази Chaitanya осветява обекта ‘mango’. Това се нарича Phala-Vyapti. Така както факелът осветява един обект за момент, така Vritti-Chaitanya осветява обекта. Тогава само настава възприемането на обекта манго. Умът извършва Sankalpa-Vikalpa: „Това манго ли е или не е?” Buddhi идва на помощ и определя (това е манго) чрез предишни опитности. Chitta прави Anusandhana (запитването): „Мога ли да получа мангото? Може ли да попитам градинаря или собственика?” Ahankara утвърждава: „Трябва да получа мангото по някакъв начин. Аз го искам.” Тогава е дадена команда на Karma-Indriyas за изпълнение.

Когато видите мангово дърво, то е външно за вас. Има външна страна на нещата. Манговото дърво е умствено възприятие. То е също и умствена идея. Няма мангово дърво извън ума. Вие знаете за съществуването на дървото само чрез ума. В ума има една умствена картина. Картината в ума плюс нещо външно е манговото дърво. Дори когато затворите очите си, вие можете да имате картината на дървото чрез паметта. Зеленият цвят на листата се дължи на определена честота на светлинните вибрации (да кажем, 10 милиона честота на вибрациите) Тези светлинни вибрации срещат ретината и се отвеждат до зрителния център в тилната част на мозъка. Манговите листа имат силата да разцепят светлинните лъчи и да абсорбират само целения счят. Така се изказва науката.

Тялото ви е също толкова външно, колкото и това мангово дърво. То е също умствено възприятие или умствена представа. Манговото дърво е външно за вас по отношение на тялото ви само. Манговото дърво е просто проявление, което плува в Абсолюта или Единната Реалност. Тъй като манговото дърво е външно за вас от гледна точка на тялото ви, а тялото е също външно по отношение на вас самите, идеята за външната страна на манговото дърво или тази външна вселена сега изпъква сега. Терминът вътрешност също е само едно фалшиво проявление. Има вътрешност само по отношение на външното. Ако външното го няма, къде е вътрешното? И двата термина външно и вътрешно са просто илюзии, творения на ума. Има едиствено само твърдо съществуване на Единната Реалност или Абсолюта отвъд така наречената вътрешност и външност. Това е Истинското, безкрайно „Аз”. Това е вашата вътрешна Същност.

Умът само създава разликите

Очите представят пред ума някои форми или картини. Умът е този който създава добри и лоши форми. Той казва: „Това е добро. Това е грозно. Това е чудесно”. Така идват робство и проблеми. Добро и лошо, грозно и красиво са чисто умствени творения. Умът може да създава, може също и да разрушава. Подобно, ушите довежда някои звукови вибрации пред ума. Умът е този който казва: „Това е похвала. Това е порицание”. Очите и ушите въобще нямака какво да бъдат винени. Те са невинни. Умът създава вредите.

Умстеното познание е последователно

Умът може да мисли само за ограничени неща. Умът не може да мисли за зелено без да мисли за зелен обект.

Умът е Niravayava (без части, делене, прегради). Той има само една идея в определено време. Тове е Siddhanta на Naiyayikas. Дори тези ведантисти които казват, че умът е Savayava (от части) по аналогията на Chora-Nari (проституткато, чийто ум е върху любовника й, дори докато работи в къщата си) допуска, че умът може да има Visesha Vritti на любовника само и Samanya Vritti на работа по едно време.

Човешкия ум има силата да внимава само за един обект в определено време, въпреки че е способен да минава от един обект на друг с удивителна скорост, в действителност така бързо, че някои твърдят , че може да схваща няколко неща в определено време. Умът е пазителят или охранителят, който позволява само една личност, един вид сетивна вибрация в определено време да влезе в умствената фабрика. Вие не можете да чувате и виждате по едно и също време. Умът може да има само една идея в едно определено време. Но се движи с огромна светлинна скорост, така че обикновения човек мисли, че има няколко идеи в едно и също време.

Възприятието чрез ограничения ум или познавателната му способност се осъществява последователно, а не едновременно. Едновременно познание може да се осъществи само в Nirvikalpa Samadhi, където минало и бъдеще се сливат в настояще. Само един Йоги може да има едновременно знание. Светският човек с ограничен ум може да има само последователно знание . Две мисли обаче, които са тясно свързани една с друга не могат да съществуват по едно и също време. Природата на вътрешната структура (Antahkarana или Manas) ни предпазва да имаме повече от един аспект на обект който да е едновременно представен на съзнанието. Въпреки че няколко обекта може да дойдат в контакт едновременно с различни сетивни органи, умът все пак действа като портиер който позволява само един човек да мине през вратата. Умът може да прати само един вид усещане в едно определено време към умствената фабрика за обработване на разбираемо усещане и ясно разбиране.

Когато умът привлече вниманието си към зрението, тогава вижда. Той не може да чува. Той не може да чува и вижда по едно и също време. Това е ежедневна опитност на всички. Когато умът ви е изцяло абсорбиран в дълбокото изучаване на интересна книга, вие може да не чуете дори човек да вика до вас, защото умът не е тям (задно със сетивото на слуха). „Умът ми бе някъде, не видях; умът ми бе някъде, не чух, тъй като човек вижда с ума си и чува с ума си.” Brihadaranyaka Upanishad, I-v-3). Когато разсъждавате дълбоко над даден проблем, вие нито виждате, нито чувате, нито усещате. Всички Indriyas са откъснати от ума. Има само процес на Anusandhana (запитване или изследване) от Chitta (умствената субстанция).

Най-добрите философи и пророци, Rishis и мъдреци, най-големите авторитети от изтока и запада поддържат теорията за „единствена идея” като правилна. Те единодушно се съгласяват, че ума не може действително да обърне внимание повече от едно нещо в определено време, а когато изглежда че извършва това, той само се движи изумително бързо напред и назад от едно място на друго. Необразованите хора казват, че виждат и чуват в същото време. Умът се движи с огромна скорост напред назад и хората си въобразяват, че умът извършва две неща едновременно. Това е печална грешка. Искра светлина ни се срува като затворен кръг, когато се върти много бързо. По същия начин, въпреки че умът може да обърне внимание само на едно нещо във времето – дали ще чува, вижда или помирисва – и въпреки че позволява само един вид усещане в определено време, все пак ние сме подведени да вярваме, че извършва няколко действия едновременно, защото се движи от един обект на друг с огромна скорост, толкова бързо, че всяко негово следващо възприятие и внимение изглежда като едновременна дейност.

Компенсиращото предимство при сетивното възприятие

При някои хора слухът е по-развит от зрителното сетиво. Съдиите имат остър слух. Главокомандващите имат остро зрение. Професията ги кара да развият определено сетиво. Слепите хора притежават изострено сетиво на слуха. Ако една Indriya е дефектна, природата компенсира чрез по- голямо развитие друга Indriya. Един мой приятел познава сляп човек, който може да усеща вида цвят само просто чрез докосване.

Речта е равна на зрението на Purusha. Речта тук означава звук, обектът на сетивото чуване. Когато това сетиво е осветено, става едно отразяване в ума. От страна на ума има усилие да се придобие нещо външно; за ума човек вижда или чува. Когато човек по време на тъмна нощ не може да определи откъде идва звука (дали ще е цвилене на коне или крясъци на маймуни, или лай на кучета), така той се обръща към речта.

Свръхсетивно възприятие

Умът е този който действително вижда, усеща, мирише, чува и чувства. Когато почнете да мислите за картина на Бог Кришна със затворени очи, чрез умственото око вие виждате картината.

Един окултист може да се раздели със своите физически, от плът очи и може да види директно чрез ума си. Един Bhakta (поклонник) като е едно с Isvara (Бог), вижда направо с очите на Isvara (окото на Karana- Sarira, тяло-семе). Един Jnanin вижда с окото на Знанието на Atman (Divya Drishti or Jnana-Chakshus).

Как възприема Brahman

В ума волята и зрението са разделени. В чистия Chit волята и виждането са едно; волята и зрението са комбиниране и никога повече, както в случая на ума, не са разделени.

Brahman не се нуждае от Antahkarana за да усеща, мисли или разсъждава. Brahman не се нуждае от очи за да вижда. Той е себеизлъчващ. Той дава светлина на всичко. Той дава светлина на Antahkarana. Той дава светлина и сила на Indriyas. Той е Chit-Svarupa. Той е Chidghana. Той е маса от знание. Той знае всичко чрез Себе-познанието. Той вижда вътре в Себе си чрез Себепознанието като цялата вселена, като Него собствена Sankalpa, като Vivarta. Как да се възприеме Brahman

Brahman не е обект или Vishaya. Той трябва да се почувства чрез Sakshatkara (пряко духовно познание). Знанието за Brahman (Съществуването или Истинския Абсолют) идва чрез чувство и медитация (духовна Anubhava, пряко възприемане или or Atma-sakshatkara) в мъдреца, видяно и невиждано се сливат в едно съществуване подобно на мехурче в океана.

 
Няма коментари

Публикувано в Лекции

 

Вашият коментар