RSS
 

Гергьовден – 23.04.

11 юни

Гергьовден е най-големият пролетен празник в цялата българска етническа територия. Честван в деня на християнския светец Георги, който се смята за покровител на овчарите и стадата. Вечерта срещу празника овчарите отлъчват агнетата от овците, и още през нощта или рано сутринта преди разсъмване изкарват стадото на паша за кратко време, при това подкарват овцете със зелена пръчка. Сутринта след връщането им е първото доене. Тези действия са с определено обредно магическо значение. Ведрото е окичено със специален венец от различни цветя и зеленина, набрани от вечерта или същата сутрин, завързан с червен венец или мартеница. След доенето върху хляб се отлива мляко, цръква се мляко и върху великденско яйце и се закопават в дупка, изкопана до кошарата, за да пази стадото от болести и магии.
На ГЕРГЬОВДЕН се коли агне, като жертва на светеца покровител. Обикновено е първото родило се мъжко агне, или по цвят, по-често бяло, закичва се с венец, поставя се и свещичка, захранва се със зелена трева, трици и сол, запоява се с вода.
Особено внимание се отделя на мястото за колене на агнето, или до огнището, или до източната стена, за да я опръска, или до плодно дръвче, за да попие кръвта в земята, или до река, ако няма наблизо река, кръвта се събира в съд и се носи на реката да изтече там. Кръвта има предпазваща сила, затова на децата се прави с нея кръстен знак по челата. Костите на агнето се събират и се поставят в мравуняк, за да се въдят овцете като мравки, или в реката, за да тече млякото като река. Гергьовското агне се пече цяло, или се пълни с дреболии и ориз, като върху него се слага зеленина, отнася се в църквата, да го освети свещенник, може и на трапезата да се освети, като се слагат още мляко, сирене, квасено мляко, мляко с ориз, пресен чесън.
Особено място на трапезата заемат Гергьовските хлябове със символична украса. Приготвят се от предния ден от стопанката или от млада булка, която също трябва да е чиста. Месачката е с чисти дрехи, закичена с китка вързана с червен конец. Месачката донася прясна вода за забъркването на кваса и замесването на хлябовете, като котлите са закичени със зелено клонче, водата е много чиста, като в нея могат да се сложат цветя и билки. Нощвите се престъргват със сребърна пара, омесеното тесто се покрива със женска риза, за да се раждат женски агънца. Ръцете на месачката се измиват с вода и с нея се поливат плодните дръвчета. Хлябовете са три групи – за трапезата, за добитъка и за раздаване за здраве. Първите две групи са големи, а за раздаване са по-малки. Всички хлябове се украсяват с фигури от тесто, и с цветя и клонки отгоре.
На приготвената трапеза жените най-напред си раздават всичко по нея.
На празника кумът събува булката и й съблича връхната дреха. По време на трапезата и през целия ден се играят Гергьовски хора.
На Гергьовден сутринта всички се теглят на кантар и се люлеят на люлки. На люлките момите припяват на тези, който се люлеят – за здраве.
Билките на празника са лековити, затова се поставят във вода и се месят хлябовете, къпят се с нея за здраве, поливат се дърветата, житото.
Гергьовден е празникът, на който се подновяват и се сключват нови договори между калфи, чираци, овчари, козари, слуги, говедари и техните наематели.
Гергьовден – празникът на човека от позицията на трите велики сили. За да се разбере Гергьовден и да се изяснят основанията на цялата празнична обредност и свързаните с тях действия е необходимо да се знае какво бележи този ден, какво е неговото място в общата схема на празниците, както и какво е действителното състояние на силите в световната енергия „КИ”. Този ден бележи началото на дяла на „ЯН” според природата на човека, който дял е активният за него и ще завърши на Димитровден, и е характерен с явен превес на възходящите „ЯН” – активност и „ИН” – жизненост над „ИН” – активност и „ЯН” – жизнеността. Идеята на която св. Георги е носител, както и неговия образ и име стоят много близо до първичната идея на този празник, защото:

1. Като образ св. Георги е конник – адекват на понятието „човек”.
2. Като идея св. Георги и воин – човек, който побеждава злото, т.е. „ЯН” над „ИН”.
3. Като име св. Георги означава земеделец. Задължително условие за хармония между трите велики сили е човек да следва земята – именно земеделецът следва земята.

Зелената пръчка на овчаря е адекват на началната сила в този момент. Съобразено с момента и овцете се водят на паша за кратко и се доят във ведро окичено с цветя, зеленина и червен конец, които са символ на невидимото и видимо начало – „ДАО” и „КИ”, също както и хлябът с отвор в средата, така човек се слива с момента.
Яйцето пък е реалното видимо за човека начало, като такова е видимият адекват на невидимата „КИ” още от момента на великия предел. Гърменето с пушка е голямата мощ на началната сила, излизаща от пустотата.
Чрез заколването на първото родено мъжко ягне, човек уеднаквява състоянието на положителната сила в себе си със състоянието на „ЯН” в общата „КИ”.
При месенето:
– среброто е адекват на земята;
– гривната е адекват на началото, хармонизира се чрез човека, който с действията си следва земята.

Обредните хлябове символизират трите велики сили – Небе – Земя – Човек.

– Боговицата(питата) за трапезата е символ на небето.

– Хлябът за кошарата е символ на земята.

– Хлябът за раздаване е символ на човека.

Трапезата се нарежда на обяд, защото „+ЯН” тогава е в максимума на своята активност за деня.
Кумът съблича булката, после тя се облича с дрехи, както жените – символ на началото на момента, тя се изравнява – равноправна в обществото.
Подходящ е моментът, всеки да се хване на хорото, което е спирала – адекватна на спиралата на „КИ”, която точно от този ден започва да „се води” от човека. С тази проява на активността се обяснява и подновяването на договорите.

 

Вашият коментар