Иисус ни разкрива, че всяка жива твар е божествено проявление и има душа, която трябва да извърви дълъг път – от съвършено несъзнаване на собствената си божественост до пълното й осъзнаване. Всяко същество, след много прераждания, става напълно осъзнато за своя божествен произход. След това, в последващите въплъщения, то научава все повече за развитието и упражняването на божествената Сила, Мъдрост и Любов. Докато накрая всяка душа (растение, животно и човек) постига пълно съвършенство – единство с нашият Бог-Отец. Иисус казва, че Той е нашият пример за човек, който е постигнал единство. Той също така заявява, че е просто наш по-голям брат, дошъл за да ни учи. И че Той е пример за това, какви ще станем всички.
Иисус – първият човек в съвременната история, който потъпка смъртта, казва: „Можете да ме следвате”. Така проправи пътя и стана безсмъртен. Оттогава Той и онези, които Го последваха, са винаги с нас и непрестанно работят отвъд завесата, така че и ние да се учим и да станем достатъчно мъдри и силни, за да можем да Го следваме. Работейки постоянно за нас, те търпеливо ни очакват.
Паметната Книга на Бога (Акашовите записи) е запечатана в Ефира. Записана е върху частици, по-малки от атомите. Всяко събитие, което някога се случва, оставя отпечатък върху тези елементарни частици, които постоянно излъчват изключително фини вълни. Всеки, който знае как да настрои определени рецептори в ума си към честотите на тези фини излъчвания, може да наблюдава всички събития, които някога са се случили. Тези свещени записи не могат никога да бъдат променяни или редактирани. (Слава Богу!)
Въпрос на време е кога човек ще придобие нужните сили и умения, за да отвори Паметната Книга на нашия небесен Отец. Като Негови деца, нашите души стават по-мъдри и по-силни с всяко въплъщение. (Голяма част от човешкия род вече е достигнал юношеската възраст на душата). Всички истински ясновидци имат тази забележителна способност да долавят образи от свещените записи на нашия Отец. Пророците и мъдреците са могли понякога ясно да виждат минали събития и да предвиждат епизоди от бъдещето.
Никога не е имало време, когато човекът да не е съществувал.
Ако човешкият живот е имал начало, той би трябвало да има и край.
Мислите на Бога не могат да имат граници. Ограниченият разум не може да опознае безграничното.
Всяко ограничено нещо е подложено на промени. Всичко крайно някога престава да съществува, защото е имало време, когато то не е съществувало.
Телата и душите на хората са ограничени и те ще търпят промени. Ако гледаме от позицията на ограничеността, ще дойде време, когато няма да ги има. Но самият човек не е нито тяло, нито душа. Той е дух и частица от Бога.
По Волята на Твореца на човека-дух е дадена душа, за да може той да изпълни своето предназначение в душевен план; дадено му е и тяло от плът, за да може да изпълни предназначението си и в материалния план.
Човекът е мисъл Божия; всички мисли на Бога са безкрайни; те не се измерват с времето, защото всичко, свързано с времето, има начало и край.
Мислите на Бога произхождат от вечното минало и отиват в нескончаемите дни на бъдещето. Такъв е и човекът – човекът-дух.
Но човекът, както и всяка друга мисъл на Бога, е също и семе, съдържащо в себе си Божията сила, както семето на всяко земно растение таи в себе си чертите на всяка частица от самото растение.
Така и човекът-дух, който е семе на Бога, съдържа в себе си чертите на всяка частица от Бога.
Семената са съвършени като техния източник, от когото са произлезли; но те още не са пораснали в проявения живот.
Детето в утробата е също тъй съвършено, както и майката.
Човекът-семе също трябва да бъде посаден дълбоко в почвата, за да израсне, да се развие, както се разтварят пъпките, и да стане цвете.
На човешкото семе, излязло от сърцето на Бога, е било отредено да стане господар в душевния план и в плана на проявените неща.
И Бог, който е земеделец на всяка твар, хвърлил това човешко семе в почвата на душата; то бързо пораснало и човекът станал жива душа. Той станал господар на цялото царство на душите.
Сега нека слуша внимателно всяка жива твар: душевният план не е нищо друго, освен етера на духовния план, който вибрира с по-ниска честота; в по-бавната вибрация на този план се проявяват живите същества. Проявяват се истинските чувства и любовта.
Тези душевни черти правят тялото прекрасно.
В душевен план човек трябва да научи много уроци и трябва да живее много векове, за да усвои всички тези уроци.
На границата на душевния план етерът вибрира още по-бавно. Там съществата се обличат в душа; ароматите и благовонията, истинските чувства и всички прояви на любовта се обличат в плът; и човекът се е облякъл в плът.
Съвършеният човек трябва да извърви всички пътища на живота, за да се прояви в него в пълна степен плътската природа, породена от плътските неща.
Без противник войникът никога не осъзнава своята сила. Така и мисълта трябва да се развива, като упражнява силата си.
Скоро таза плътска природа се е превърнала в противник, който човек трябва да победи, за да се изяви Божествената му сила.
Нека всяка твар чуе и разбере!
Човекът е господар на целия проявен план – протоматерия, минерали, растения, животни. Но той се е отрекъл от първородното си право само заради наслажденията на своето низше, плътско «аз».
Човекът ще възстанови напълно изгубеното си състояние и наследство. Но това той трябва да постигне в борба, която не може да се разкаже с думи.
И ще трябва да преодолее многобройни изпитания и изкушения; но нека знае, че Херувимите и Серафимите, които управляват движението на Слънцето, и духовете на могъщия Бог, управляващи звездите, са негови пазители и водачи и ще го доведат до победа.
Човекът ще бъде напълно спасен, греховете му ще бъдат изкупени и той ще стане съвършен чрез страданието в телесен и душевен план.
Когато човек победи всичко плътско, неговата телесна обвивка ще е изпълнила своето предназначение и ще отпадне като излишна.
Тогава той безпрепятствено ще излезе на душевния план, където ще трябва да завърши своите победи.
На душевния план пред него ще се явят безброй врагове; и той ще трябва да победи всеки от тях.
Тази надежда винаги ще бъде твоя пътеводна светлина; човешката душа не може да претърпи поражение, защото Бог я ръководи и победата е осигурена.
Човек не може да умре. Духовният човек е едно с Бога и докато Бог е жив, човекът не може да умре.
Когато човек победи всички врагове в душевен план, семето изцяло ще поникне и ще израсне в Светия Дух.
Тогава обвивката на душата ще е изпълнила своето предназначение, човекът вече няма да има нужда от нея и тя ще си отиде, вече няма да я има. И тогава човек ще достигне блаженото съвършенство и ще стане едно с Бога.
. . .
10. Всички признаваме факта, че съществува зло. Всяко нещо трябва да има причина. Ако Единният Бог не е създал злото, тогава кой бог го е създал?
11. Иисус каза: Всичко, което е сътворил Бог, е добро. И както Великата Първопричина, всичките Седем Духа са добри; и всичко, което е излязло от техните творящи ръце, е добро.
12. Всички създадени неща имат свой цвят, тон и форма; но някои тонове, макар и добри и чисти сами по себе си, ако се смесят, предизвикват дисхармония и дисонанс.
13. Някои неща, макар добри и чисти, при смесването си създават дисхармония, отрова, която хората наричат зло.
14. Така че злото е дисхармонично смесване на цветове, тонове и форми на доброто.
15. Човекът не е всезнаещ, но въпреки това има собствена воля. Той има власт, и я използва, за да смесва добрите неща, създадени от Бога, по различни начини. Така той всеки ден създава дисхармонични тонове и лоши неща.
16. Всеки тон или форма, добри или лоши, оживяват и стават демони, елфи или духове, добри или лоши.
17. Така човек сам си създава злото. А после уплашен бяга от него. Това насърчава неговия дявол да го преследва и да го хвърля в огъня на мъчението.
18. Дяволът и огнената геена са човешко дело и никой друг не може да угаси тези огньове и да изгони този дявол, освен човекът, който ги е създал.
. . .
1. Рано сутринта Иисус дойде отново да учи и изцелява. Около Него засия незнайна светлина, сякаш бе осенен от могъщ дух.
2. Един маг бе твърде впечатлен и Го попита насаме откъде идва Неговата мъдрост и какво означава тази светлина.
3. Иисус отвърна: Има една Тишина, където душата може да срещне своя Бог. Там е изворът на Мъдростта. Всеки, който влезе там, се потапя в светлина и се изпълва с мъдрост, любов и сила.
4. Магът помоли: Разкажи ми за тази Тишина и тази Светлина, та да мога и аз да пребивавам в тях.
5. Иисус каза: Безмълвието не е ограничено. Това не е място, оградено със стени или стръмни скали, или охранявано с меч.
6. Хората винаги носят в себе си това съкровено място, където могат да срещнат своя Бог.
7. Където и да живеят хората – на върха на планината, в дълбока долина, на шумен площад или в тих дом, те могат по всяко време да разтворят широко вратата и да намерят Тишината, да открият дома на Бога, който е в душата.
8. Човек може да избяга от шума и суетата, от думите и мислите на хората, ако се уедини в долина или планинска клисура.
9. И когато те притискат тегобите на живота, много по-добре е да излезеш и да подириш спокойно място за молитва и медитация (размисъл).
10. Тишината е царството на душата, невидимо за човешките очи.
11. В Тишината в ума могат да прелитат призрачни форми, но всички те са подчинени на волята. Щом душата господар им заповяда, те изчезват.
12. За да откриеш Тишината на Душата, ти трябва сам да си подготвиш пътя. Там можеш да влезеш само с чисто сърце.
13. Трябва да оставиш настрана всяко напрежение на ума, грижи, страхове, всички съмнения и тревожни мисли.
14. Твоята човешка воля трябва да бъде погълната от божествената. Тогава ще влезеш в съзнанието на светостта.
15. Ще влезеш в Светилището на живия храм и ще видиш на олтара запалена свещта на Бога.
16. Щом я видиш да гори там, погледни дълбоко в храма на твоя разум и ще видиш, че целият е в светлина.
17. Във всяка негова част, от главата до петите, са разположени свещи, очакващи да бъдат запалени от горящия факел на любовта.
18. Когато всички свещи загорят, погледни и ще видиш с очите на душата бликащите води от извора на мъдростта. Ти ще можеш да пиеш от него и да останеш там.
19. Тогава завесите ще се вдигнат и ти ще се озовеш в Светая Светих, където е Кивотът на Бога, чийто капак е седалище на Милосърдието.
20. Не се страхувай да повдигнеш свещения капак. В Ковчега са скрити Скрижалите на Закона.
21. Вземи ги и ги прочети внимателно. Те съдържат всички заповеди и завети, които някога ще потрябват на хората.
22. В Ковчега лежи магическият жезъл на пророчествата, който очаква твоята ръка. Той е ключът към всички скрити значения на настоящето, бъдещето и миналото.
23. Погледни, там има манна – съкровеният хляб на живота. Който яде от него, няма никога да умре.
24. Херувим зорко пази това съкровище за всяка душа, и всеки, който пожелае, може да влезе и да вземе това, което му принадлежи.
. . .