Вечно блаженство, върховен мир, вечно задоволство, безкрайно щастие и непрекъсната радост могат да бъдат намерени само у Бог. Достигнете божествено съзнание и себереализация чрез изключителното обожание на един аспект на Бог или чрез себезапитване.
Когато посредством анализирането на собствения ви ум вие застанете лице в лице с нещо което никога не може да бъде разрушено, нещо, което по своята си природа е вечно чисто, съвършено, себе-излъчващо и непроменливо, тогава вие няма повече да бъдете отчаяни и нещастни. Природата на Brahman е satcidananda (съществуване-знанеие-
Между atman (същността на себе си) и сетивните органи е необходима свързваща връзка. Ние познаваме съществуването на вътрешния орган, ума, чрез който се осъществява възприемането. Ако не даваме достъп към този вътрешен орган, тогава не би имало нито безкрайно възприемене, нито непрекъсваемо не-възприемане.
Възприятието е резултат когато има връзка между atman, сетиво и обект (тези трите са инструментите на възприятието). Ако тази серия не следва, може да се случи безспирно не-възприемане.
Обаче това не е случая. Затова трябва да приемем съществуването на вътрешен орган, от чието внимание и невнимание става възприемането и невъзприемането. Това е аргумента за съществуването на ума.
Умът не е нищо друго освен сбор от впечатления. Той е сноп от навици. Той е колекция от желания, издигащи се при контакта с различните обекти. Той е сбор от желания, възбудени от светски дразнители; идеи получени от различни обекти. Тези желания, идеи и чувства се променят постоянно.
Някои от старите желания и чувства си заминават за постоянно от този склад, ума; и се заместват от нови. Тази постоянна промяна в никакъв случай не взаимодейства с хармонията на умствените операции. Някои идеи и чувства си отиват, а тези които остават работят в здравословно коопериране с новите пристигащи. Те работят в хармония и тази хармония съставлява идентичността на умственото съществуване.