RSS
 

ПЪРВИ МАРТ

06 мар.

Същинските пролетни празниции обичаи започват с 1МАРТ – МАРТА, ЛЕТНИК. Народът в своя многовековен опит е доловил значението на МАРТ като преломен момент в календара, от който зависи израстването на посевите и бъдещата реколта. Въпреки голямото разнообразие на обредни действия, обичаи и забрани те са еднотипни и може да се разделят в две основни групи. В първата се включват тези, които целят осигуряването на хубаво време – така необходимо за добра реколта. Сутрин преди изгрев слънце жените изнасят нещо червено на двора – пътека, прежда, парцал, дреха и стои девет дни – за да развесели Баба Марта – да е хубаво времето. На Марта жените не перат, не простират бели дрехи – против слани и градушки. Изобщо жените избягват да шият, предат, тъкат – обикновено работят в градината. Мартенските съботи жените не работят домакинска работа, а мъжете не орат. Повсевместна е забраната да се слага на огъня „черен” (опушен) съд, за да не става главня по храните. Разнообразни са действията с предпазващо значение. Сутринта жените изтръскват всички дрехи, постелки, завивки, премитат и събраната смет запалват на двора, за да изпъдят бълхите и всички „нечистотии” (лошотии). Запалва се сноп слама в комина, за да изгорят саждите. Паленето и прескачането на огъня на 1 Март се свързва с гоненето на змии и гущери.

Към втората група обичаи и обреди се свързват действията осигуряващи здраве. Най – интересният е правенето и киченето на мартеници. Вечерта срещу 1 Март или рано сутринта най-възрастната жена в дома усуква червена и бяла вълнена прежда. Спазва се изискването жената да не докосва огъня, защото мартеницата ще изгуби своята магическа сила. Приготвените мартеници се връзват по ръцете, плитките, вратлетата, хурките на бабите, плодни дръвчета, кончета, телета, агнета. Мартеницата се носи, докато се види първата лястовица, щъркел или жерав. Тогава се сваля и се слага под камък. Ако след няколко дни под камъка има мравки, това значи берекет – овце, ако се червеи – коне, божи кравички – крави. По намереното под камъка момите гадаят за бъдещия си жених. Понякога свалените мартеници се окачат на плодно дърво. Част от мартениците се запазват и по-късно се връзват на деца, засегнати от уроки.

1- ви Март е празникът – предвестник първо, близкото начало на последното увеличение на нарастващите „ЯН” – активност и „ИН” – жизненост към момента на пролетното равновесие на силите на всеобщата „КИ” и второ края на надмощието на отстъпващата низходяща „ИН”- активност и „ЯН” жизненост над противоположните им настъпващи възходящи „ЯН” – активност и „ИН”- жизненост, чийто край настъпва със свършването на месец Март е последния от зимните месеци и понеже си загубва своята сила и остарява Баба Марта се люти. Червеното е адекват на „ЯН” – затова жените сутринта вадят червено по домовете си. Всички действия на жената са да не напомнят на Баба Марта за загубата на мощ, да не се гневи. Изчистването на къщата е стремежа да се хармонизираме с момента – раздялата със всичко насъбрало се старо. Паленето на огън и прескачането е, че влиза във владение на „ЯН”. Мартениците се правят вечерта срещу 1 или рано сутринта, но никога през деня.

Защо мартениците са от червена и бяла усукана вълна?
Вече споменахме, че червеното е цветовия адекват на „ЯН” – активността (огънят), а бялото – неговият законен спътник – „ИН” – жизненост (метал), предвестник на чисто близко надмощие в годишния цикъл на „КИ” в този ден. Пролетта, дървото, чийто символичен цвят е зеленото, е адекват на „ЯН” – жизнеността, по отношение на „ЯН” – активността – лятото, огънят, чийто символичен цвят е червеният. От друга страна, есента, металът, чийто символичен цвят е белият, е адекват на „ИН” – жизнеността по отношение на „ИН”- активността, зимата, водата, чийто символичен знак е черният.

Мартеницата спазва точно същата цветова символика –червено за активността на „+” сила и бялото за жизнеността на „–” сила. Не случайно червеният и белият край са Пижо и Пенда. Усукването на червената и бялата вълнена прежда е точен израз на тяхната преплетеност на вечното им единство в спиралното движение на „КИ”.
Червеното – символ на здравето, силата, дълголетието, бялото – символ на жизнеността, плодородието. В хармонията между тях се заключава доброто за човека. Мартеницата се прави от вълна – най-естествения материал.

Дясната ръка е адекватът на „ИН” – активността при човека и мартеницата се връзва не другаде, а на китката – т.е. в началото на края на ръката, точно отражение на момента на „КИ”. Когато е на шията – отново е на точното място, което е начало на края на „ИН” (долу, трупът) към „ЯН” (горе, главата).
Мартеницата предвещава края на на дмощието на студения „ИН” над топлия „ЯН” – носят се докато се видят птиците – вестители на топлия „ЯН”.

 

Вашият коментар