Може да означава и радост, и трансцедентално блаженство. В Хатха-Йога се разграничава блаженство като ментално състояние/читта-ананда/ и като абсолютно свойствено блаженство/сахаджа-ананда/, отнасящо се до Абсолюта. В Класическата Йога терминът обозначава един от съпровождащите  феномени на съзнателния екстаз. Разграничават се седем равнища на преживяване на блаженството:

1. Ниджа-ананда – вродено блаженство, преживяването на блаженство като нещо различно от обективния свят.

2. Нирананда – преживяването на блаженство в обективната реалност, в резултат на възкачване на жизнената сила/прана/ към темето на главата.

3. Пара-ананда – върховно блаженство, реализацията на Аза, смесена с последователно схващане на обективни съдържания, произтичащи от слизането на прана от главата към сърцето, където става апана.

4. Брахма-ананда – брахмическо блаженство, което е изпразване от всякакви обективни съдържания, произтичащо от възходящо движение на прана във формата на удана. Удана е възходящ, въздигащ се дъх.

5. Чит-ананда – съзнателно блаженство – реализацията на Аза като субект, обект и средство за познание, произтичащо от преобразуването на прана от удана в поток вяна. Вяна – поддържа вдишването, прана и издишването – апана в централния канал/сушумна-нада/.

6. Джагат-ананда – световно блаженство, реализацията на Аза като съвършено идентичен с тялото и света.

7. Ананда-самапати – блаженно съвпадение с обекта на съзерцание. Съзнателен екстаз на високо равнище – сампраджната-самадхи.

Индусите очертават степени на блаженство. Най-ниската степен е удоволствието от стимулирането на сетивата. Дори тръпката на оргазма, който е най-силното удоволствие от стимулирането на сетивата, е само сянка от блаженството изпитано на фините/сукшма/ равнища на съществуване. Дори множеството степени на блаженство, изпитвани от божествата, обаче са малки, в сравнение с блаженството на съвършената свобода, присъщо на трансцеденталната Реалност, реализирана от просветлените адепти.