Последен ден от Ивановдендските празници е Бабинден. Може да се приеме, че това е чисто женски празник, тясно свързан с родилните обичаи. Главните участници са бабите акушерки и
жените – раждали и нераждали. Основните празнични компоненти – къпането на децата от бабата, трапезата в дома и къпането на бабата – съдържат обреди с вода, заложили на нейната здравословна сила и обреди на благодарност и почит към бабата. Сутринта на празника бабата обхожда домовете, в които е бабувала и носи червена вълна, мед и просо. Окъпва детето пеленаче, мазва с мед на челото и залепя вълна и просо като благослови:

„ Да се румениш като таз вълна,
да се гоиш като туй просо,
да се роиш като пчели по пчелишник.”

Все сутринта всяка жена отива в дома на бабата с китка, сапун и пешкир, може и вода, целува й ръка, полива й да си измие ръцете и я закичва с китката. Бабата й дава малко червена вълна и залък със сол от приготвената пита. Поливането с вода значи не само благодарност, но и осигурянето на леко раждане. По-късно през деня жените отново идват, носейки нещо за ядене и дар за бабата – пррестилка, кърпа, ръкави за риза, пари или друго. Всички жени сядат около празничната трапеза, за която се е погрижила бабата. Яденето е съпроводено с много песни и шеги. Играе се хоро, то се води от бабата, някъде с байрак и после се продължава по улиците и се влиза в кръчмата. През целия ден жените се отдават на буйно веселие, позволяват си много волности със срещнатите по пътя мъже. Тези всички елементи имат стимулиращо значение – да се раждат повече деца, да са здрави и да е леко раждането. Къпането на бабата е важен момент в обичая. Тя се води или на реката, или на чешмата. Обикновено се вози на колесарка, украсена с нанизи от червени чушки, пуканки и калчища. Там окъпват бабата, като я поливат или наръсват с вода.
Тази ден бележи края на затахващата максимална ИН-активност, затова жените и бабите на първо място са главните действащи лица – те отразяват човешкия адекват на моментното състояние на силата ИН. Първоелемента на ИН, съответстващ на зимния сезон е ВОДАТА, което обяснява нейното широко използване. Максимално жизненият ЯН и възкръсващата жизненост на ИН отразяват израждащата жена, бабата, на която дължат появата си мъжките ЯН и женските ИН рожби. Утрото е краят на затихващата максимална ИН-активност и едновременно начало на
нейната увеличаваща се жизненост, както началото на възходящата ЯН-активност, успоредно със загубата на неговата максимална жизненост в рамките на денонощието.
За да се постигне пълна хармония със световните сили, сутринта са основните обредни обичаи. Хармонизирането на жените със световните сили вещае леко раждане. Буйното веселие е израз на тяхната голяма жизненост и на уеднаквяване на момента – последния ден на максимална активност на женската сила. Затова са им позволени и волности с мъжете. Къпането на бабата е последното празнично действие – възвръщане на ИН към собственото й начало, което е гаранция за нейната следваща максимална активност.