„И този, който в последния час, напускайки тялото, помни МЕНЕ, единствено МЕНЕ – достига до моето битие, в това няма съмнение. Каквото битие човек помни, точно това битие той постига, преобразявайки се винаги в това битие.“

В своята онтология Патанджали разграничава четири равнища или връзки/парван/ на проява на природата: вишеша/обособено/, авишеша/необособено/, линга-матра/диференцирано/ и алинга/недиференцирано/. Тези равнища с различни, но взаимосвързани функционални сфери на трите първични качества/гуни/, от които са изградени всички феномени. Азът е наблюдаващото съзнание отвъд тези равнища.

1. Вишеша – особено или обособено – състои се от петте елемента /бхута/: земя, вода, огън, въздух, етер; десетте сетива/индрии/: джнана, очи, уши, нос, език, кожа=карма, глас, ръце, стъпала, анус, полови органи, и нисшия ум/манас/.

2. Авишеша – неспецифизиран, недиференциран, необособен – обозначава едно отграничено равнище на природата /пракрити/. Състои се от шестте таттви, а именно петте потенциала/таматри/ – звук, форма-цвят, осезание, вкус и мирис + принципът на обособяването или „АЗ СЪМ – НОСТТА”/асмита-матра/ – принципът на първичната индивидуализация. Общият фонд на всички индивидуализирани съзнания. Една от петте причини за въвличане/клеша/.

3. Линга-матра – диференцирано, чисто битие – обозначава равнището на космическа проявеност преди появата на конкретни обекти.

4. Алинга – недиференцирано битие – равновесие между трите гуни. Лишено от всякакви признаци, най-висшето равнище в йерархията на природата/пракрити/.