Тяло – деха, коша, кая, шарира, танц. Под много имена съществува в йога, в зависимост от това какво се разглежда и за какво служи.
Две ясно откроени и противоположни нагласи към тялото могат да бъдат различени в духовните традиции на Индия: от една страна тялото се характеризира като „зловонна съвкупност от кости, кожа, сухожилия, мускули, костен мозък, плът, семе, кръв, слуз, сополи, изпражнения, урина, вятър, жлъчка и флегма”, което е въвлечено в желания, гняв, алчност, заблуда, страх, отчаяние, завист, отделяне от желаното, съединяване с нежеланото, глад, жажда, старост, смърт, болест, скръб. От друга страна тялото се изидга до статута на „Храм на Бога” (дева-алая). Казва се: „Това тяло е смъртно. То подлежи на смърт.
Все пак в него пребивава безсмъртният, безтелесен АЗ (атман)”. Тялото е най-ценнитя инсртумент за освобождение. То е източник на безкрайни страдания за духовно невежия човек, но е извор на щастие за мъдреца, който освен това не преживява смъртта като загуба. Тялото му служи като колесница и допринася за неговот добруване и освобождение. Тялото трябва да бъде грижливо съхранявано, тъй като то е средство за постигане на добродетел (дхарма), благополучие (артха), чувствени наслади (к`ама) и освобождение (мокша). Сравняват го с една добре направена лодка, която е тласкана от Кришна като от попътен вятър напред и насочвана от Учителя като от кормчия. Съхраняването на тялото и развитието на неговите скрити сили (сидхи) става първостепенна задача. Авторитетите често го сравняват с гърне, което трябва да бъде добре изпечено в йогическата дисциплина. Тялото обикновено е безчувствено или несварено, неопечено и трябва да бъде наситено с енергия от йогина. Така оформено чрез йога тялото е смятано за неразрушимо. То става невидимо дори за другите йоги.
Подобно на всички световни езотерични традиции Йога представя човешкото тяло като сложна йерархична система от вместени една в друга „обвивки” (коши), всяка от тях вибрираща с различна честота (или степен на финост). Ако вибрираме с честотата на всяка обвивка разделно, можем да се пренасяме в паралелни светове – това е умение, но не е целта на Йога. На най-долното физическо равнище е физическото тяло, съставено от петте първоелемента (бхути). На най-високото ниво е „универсалното тяло” на трансценденталната реалност, която е чисто съзнание и неподправено блаженство. Между тези две крайности съществува диапазон от междинни „носители” или телесни обвивки, които нормално не са достъпни за нашето „осъзнаване”. Тези фини обвивки са били обект на йогите и в течение на много векове са изследвани, за да се създадат съществуващите модели наречени езотерична анатомия. Главна цел на моделите е да послужат за пътна карта за практикуващите, тръгнали по духовния път. Еди от най-добре известните йогически модели на фините измерения на телесното съществуване разграничава седем психоенергийни центъра (чакри). За тяхсе смята, че са подредени по протежение на гръбначния стълб и грубо съответстват на нервните сплетения във физическото тяло. Тези центрове са свързани чрез „протоци” или „канали” (нади), образувани от жизнената енергия (прана). За ясновидското зрение на йогите човекът се появява като светещ кръг или овал (яйце) от енергия, формиран от една плътна мрежа от психоенергийни течения. Несъмнено езотеричните модели на човешкото тяло не само предлагат едно далеч по-вълнуващо виждане, но също са и вътрешно много по-неустановени от стандартните телесни модели. Затова, колкото и въображаеми да ни изглеждат в техните подробности, те са в съгласие с многоизмерната природа на съществуването.
Тялото се разглежда и като инструмент, място или опора, което служи за концентрация и медитация. Споменават се девет такива места (стх`ана). Другате се изброяват пет области, управлявани от петте елемента (бхута):
– от ходилото до коляното е «земното място»
– от коляното до хълбоците е «водното място»
– от хълбоците до средата на тялото е «огненото място»
– от пъпа до носа е «въздушното място»
– и от носа до темето на главата е “етерното място”
СТХЯНА е рядко използван синоним на асана. Стхяна още значи и място за практикуване. Отбелязва се, че човек не трябва да се заема с практикуване на Йога в някоя отдалечена страна, защото тям губи вяра (шраддха), нито в гора – там няма защита, в голям град – в „пущинака” на града той става обект на обществения интерес, сред тълпа хора, тъй като това само ще възпрепятства неговите усилия.