RSS
 

Еньовден – 24.06. Яневден, Яньовден

13 юни

Голям общобългарски празник. Общобългарска е представата, че срещу Еньовден различните треви и билки усвояват най-голяма лечебна сила, която губят след него. Вярва се, че от този ден слънцето, тревата и птиците „инясуват” – т.е. слънцето престава да грее силно, тревата да расте, а птиците да пеят. На Еньовден преди изгрев слънце, жени – берачки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. За Еньовите билки отиват и други, млади и стари, главно жени и моми. От набраните билки и треви връзват китки с червен конец, потапят във вода, под покрива или под стрехата, под леглото от страна на възглавницата и на сутринта се предсказва за здраве и живот. После се сушат и прибират за билки, пеят им се песни. С водата от ведрата, натопени с билки, се мият. На този ден и речната вода има лечебна сила. Росата също е лечебна, затова сутринта рано се окъпваме в нея. Особена сила има, ако във ведрата с вода се натопи билката Еньовче вечерта, и на сутринта се мием.
За да са плодородни нивите сутринта жените отиват на нивите на съседите с престилки и обират росата, после изцеждат росата в своите ниви. Предпазването на своята нива става, като вечерта се зажънва в четири крайща и по средата, или сутринта мъжа чака на нивата си и обладава жената влезла да отнеме росата му.
Към Еньовден се отнася поверието, че където има заровено имане, пламъкът свети със син цвят.
Този ден е празникът на максималната „ЯН” активност и „ИН” жизненост в първичната енергия. Адекватът на силата „ЯН” са положителното, светлото, топлото, сухото, твърдото, горното, външното, силното, мъжкото, здравето, а на „ИН” – техните противоположности. На този ден цялата природа добива пределно възможния максимум активна положителна сила. Затова билките, водата, росата се използват от човека най-рационално. Червеният цвят е адекват на момента и затова билките се връзват с червен конец.
Потапянето на Еньова китка във вода и оставянето и през нощта в близост до главата на спящ човек, комуто тя е наречена, е израз на стремежа за осигуряване на идеалните условия за успешното в най-вероятното бъдещо здравословно състояние на индивида, опирайки се на законите за движението на енергията. Водата е първоелемента на „ИН”, а нощта – времето за проява на максималната „ИН” активност. Яньовската китка пък, видимия адекват на „ЯН” при човека – главата. Така енергийното ниво на човека и китката се уеднаквяват в тази „прегръдка”, което го води към дълголетие.
Злите духове и магиите са все рожба на активността на тъмнината, и на тях може да се противодейства успешно с нейните противоположности – в момента Еньовските китки и венец от билки.
Миенето с речна вода, водата от билки, росата са адеквати на моментното състояние и са гаранция за вярването, че няма да има болести за този човек през цялата година.
Яньовските китки се даряват от момите на любимите момци, защото по този начин момата изразява върха на уважението, вниманието, любовта към своя възлюбен. Тя му поднася не цветя, а цялата мощ на мъжката сила. Това е и символичното напомняне, че само в неразделното им единство е гаранцията за възможна проява на неговите максимални възможности. Защо жената обираща росата от чуждата нива с престилката е гола?
Защо жената поема първичната енергия /КИ/ отдолу, а мъжа отгоре, чрез главата. Ако жената бъде обладана на нивата, то тя така поема максималната мъжка сила и уеднаквява момента. Така тя получава това за което е отишла на нивата. Златото е металният еквивалент на „ЯН”, на слънцето, на светлината, а светлината се стреми към тъмнината, както и обратното. Затова тъкмо тази нощ, когато силата на „ЯН” на светлината е най-голяма, заровеното имане ще изпуска и най-силния пламък – синия.
Празникът Еньовден е израз на стремежа на нашия народ да бъде в унисон с цялата Вселена, посредством пълното хармонизиране с нейните движещи сили в апогея на „ЯН”.

 

Вашият коментар