Сетивните органи имат най-мощното влияние в живота на обикновения смъртен. Сетивата са тези, които водят към рая или ада. Човек върви към рая или към ада, в зависимост от това дали сетивата му са овладени или активни.
Когато човек има мисли за обекти, възниква привързаност към тези обекти. От тази привързаност възникват желания (кама), а от желанието се поражда гняв (кродха). От гнева възниква заблуда (саммаха), от заблудата – разстройство на паметта, а от разстройството на паметта настъпва гибелта на разума (буддхи). С гибелта на разума, човек загива.
Затова е правилна следната мисловна нагласа: „Макар да се движи със сетивата си сред обекти, човек със самоконтролиращ се АЗ, свободен от страст (рага) и отвращения (двеша), под контрола на АЗ-а постига спокойствие (прасада). При постигане на спокойствие биват унищожени всички негови страдания”. Разумът (буддхи) със спокойно съзнание скоро укрепва.
Съществуват 11 сетивни инструменти. Те се формират в 3 групи:
- Сетива на възприятието – джнана (буддхи) индрии – очи (чакшу), уши (шротра), нос (гхрана), език (раса) и кожа (твач).
- Сетива на действието – карма индрии: глас (вач), ръце (пани), спъпала (пада), анус (паю) и полови органи (упастха).
- Нисшият ум (манас) – той организира получаваната от сетивата информация.
Макар тези обозначения да предполагат физически органи, индриите са по-скоро вътрешни сили.
Петте сетива на възприятието са сравнени с лампи върху високи дървета, които осветяват нещата и пораждат знание. Те примамват вниманието да се съсредоточи върху външната реалност, а не върху АЗ-а. Затова йогинът е постоянно съветван да практикува сетивно овладяване (индрия-джая).