Време или Смърт. Основната причина, обусловеното съществуване (бхава) да се преживява като изпълнено със страдание (духка) е, че то е временно. Времето се разглежда като големия враг на всички същества. Казва се: „Няма нищо тук в тази вселена, което ненаситното време да не погълне, както водовъртежа поглъща течащия отгоре океан. Както грънчар (сравняван с времето), който непрестанно върти своето колело, създавайки безброй грънци само за да ги смачка, когато на него му хрумне”.

Времето разкъсва всички създания, дори боговете. За времето няма нищо скъпо, нищо омразно. Времето сготвя всички същества. Времето разрушава всички същества. Когато всички останали заспят, времето се събужда. Трудно е да победиш времето.

Все пак именно преодоляването на времето е целта на всички духовни традиции. Затова йога се стреми да „измами” времето и смъртта, чрез реализиране на трансцеденталната Реалност, която е безсмъртна.

Съвършеният йогин бива наричан кала-атита – този, който е преодолял времето. Йогинът в състояние на екстаз, „не е изяждан от времето”. Слънцето и луната създават времето във формата на ден и нощ, докато централният канал (сушума – нади) изяжда времето. Това означава, че когато жизнената сила (прана) навлезе в гръбначния канал съзнанието остава спокойно и всички възприятия на пространството и времето се прекратяват. Разбрахте ли защо ви карам да бъдете с изправен гръбнак по време на практиките и да не е опрян на под, стена, облегалка???

Според „Класическата Йога” – времето се състои от поредица моменти (кшана). Тази идея за непрекъснатостта на природата на времето съответства на модерните представи на квантовата физика. Според Йога – йогинът може да се съсредоточи върху реалността на времето, докато е в „екстатично състояние”, което дава знание, породено от различаването (вивека – джнана). Коментарите сравняват тези малки интервали от време с атомите на материята. Тези поредици от моменти се смятат за реални, докато времетраенето е просто „метален конструкт” (будхи – самахара).

КШАНА – момент или миг – времето, за което един атом (прана-анд) сменя местоположението си.

ВИВЕКА – ДЖА-ДЖНАНА – знание, породено от различаването. Виждане на другостта, в екстатично състояние „виждането” на различието между Трансцеденталния АЗ и саттва (най-висшият аспект на неодушевената природа). Хората, които са достигнали до различаването се наричат Вивеки (различаващ), човек, който разпознава, че страданието (дукха) лежи скрито във всичко, даже в приятното преживяване. Такива хора са чувствителни, като очната ябълка и все пак, благодарение на тяхната концентрация, те преминават отвъд двойките противоположности = на потискане на сетивата = ПРАТЯХАРА. Или различаването е признаването на различието между реалното (сат) и нереалното (асат), истината и измислицата и особено между Трансцеденталния АЗ и „не-аза” (анатман) – важно понятие в класическата Йога, която набляга на вечното разделение между Духа (пуруша) и природата (пракрити). Знанието породено от различаване е ключово понятие в Класическата Йога, тя е прякото средство за „освобождение”, и е последователност, т. е. обхваща в един миг всички неща съществуващи във всички времена. Този миг е наречен от Патанджали – избавителят (тарака) – това не е просто интелектуално разбиране, по-скоро настъпва най-висшето равнище на съзнателен екстаз (сампраджната-самадхи).

МЕНТАЛЕН КОНСТУКТОР – „БУДХИ – САМА – ХАРА” – едно от ключовите понятия в традициите на Йога. Той обозначава първият продукт или еволют на природата (пракрити). Като такъв той е най-рафинираната, както най-простата форма на битие и чрез по-нататъшна еволюция, поражда всички други категории (таттва/реалности) на битието, както материални, така и психични.

Разясняване понятията „ПРАКРИТИ” и „БУДХИ – САМА – ХАРА” – какво е „Пракрити” цялата природа и „ТАТТВА” – реалностите на битието, както материални, така и психични, първият продукт (еволют) на природата. Според „КЛАСИЧЕСКАТА ЙОГА” – времето – това, което се стараем да надхвърлим и да „излъжем” смъртта – се състои от поредица моменти (кшанти). Според Йога – йогинът може да се съсредоточи върху реалността на времето, докато е в смадхи, което дава знание (джнана), породено от различаването (вивека). Знанието, породено от различаване (вивека-джа-джнана) е ключово понятие в класическата йога, тя е прякото средство за „освобождение”. Набляга се на вечното разделение между Духа (пуруша) и природата (пракрити). Чрез това знание в самадхи се „вижда” различието между Трансцеденталния Аз и саттва (най-висшият аспект на неодушевената природа).