RSS
 

Никулден /6 декември/

05 дек.

Никулден – наричан още Св. Никола. Рибен Св. Никола, познат в цялата страна, е един от големите зимни празници с ясно поразен семеен характер. Във всяка къща се приготвя рибник – „печен в тесто шаран” – схващан като особен вид жертвоприношение на светеца – повелител на моретата и покровителят на моряците и рибарите. Същият характер има и специалният обреден хляб – „Богов колак” или „Никулденски хляб”. Останалите храни са постни – фасул, сарми.
Първо се освещава трапезата, след което се раздава от рибника и хляба, и чак тогава се яде. На трапезата се канят роднини и съседи. На празника няма много обредни действия, но се тачи много. Обредността е повече от скромна – само шаранът, обредният хляб и постните ястия. Но значимостта на Никулден изпъква. Ако го разгледаме от страната на световната енергия „КИ” и двете „ЯН” и „ИН” енергии, той е начало на последното мощно увеличение на настъпващата „ИН”-активност и „ЯН”-жизненост към тяхната годишна максималност. Това вече обяснява нещата.
Св. Никола е своеобразен адекват на „ЯН”-жизнеността и „ИН”-активността. Това обяснява защо Св. Никола е млад юнак и повелител на моретата, т. е. повелител на най-големия адекват на „ИН”-активността. Рибата е един от адекватите на „ЯН”-жизнеността. Шаранът е най-точният от тях, не само че живее в „ИН”-активност /вода/ е невероятно жизнен и издържлив /висши качества на „ЯН”-жизнеността/. Така човекът изял шарана се хармонизира с момента. Другите храни са постни, основно фасул и сарми. Те отразяват също моментното състояние на „ИН” и „ЯН” и са адеквати на момента. Както костите на гергьовското агне не се хвърлят, така и костите на шарана не се изхвърлят. Те се изгарят или заравят в земята, или се хвърлят в реката. От главата на шарана се взима костта от темето, наречена кръхче и се пришива към шапчиците на малките деца за предпазване от уроки. Когато се освещава шаранът, попът взима винаги опашката, но никога главата, защото се губи силата на обредността. Шаранът се пече и никога не се вари, защото процесът на печене – жаравата е „ЯН”-жизненост. Хармонията се постига и с обредния хляб, който се раздава даже и на добитъка.

 

Вашият коментар