Термин в Йога за природата или сътворението. Обозначението пракрити се използва и за осемте основни еволюта на природата, непроявеното (авякта) измерение на природата, наречено от Патанджали (алинга), висшият ум (буддхи), Аз-факторът (ахамкара), и петте елемента (бхута) /земя, вода, огън, въздух, етер/. Говори се, че тези елементи са нисшата природа, а висшата природа е жизненият принцип (джива-бхута), означаващ АЗА (пуруша).

Индуизма разглежда природата като многоизмерна йерархична организация, простираща се от видимата сфера, състояща се от петте елемента, до трансцеденталната първопричина (прадхана) или коренната природа (мула-пракрити). Видимото измерение е обозначено като „грубо” (стхула), а всички други скрити измерения са наречени „фини” (сукшма). Това разбиране е като пътеводна карта на йогина, който се стреми да се придвижи в „съзнанието” от външното към вътрешното, след това към трансцеденталното измерение и накрая отвъд орбитата на Природата до отвъд съзнателния АЗ.

Според метафизиката в Класическата Йога, природата във всички нейни аспекти е съвършено неодушевена. Само трансцеденталният Аз, пуруша се наслаждава на съзнанието. Докато АЗЪТ е съвършен и вечно неподвижен, един същински наблюдател (сакши). На природата е свойствено движението. Нейната динамика се дължи на взаимодействието на трите типа първични съставни елементи (гуни) – саттва, раджас, тамас. От тяхното съчетание е изтъкан целия модел на космическото съществуване, от висшето до нисшето.

Гуните лежат в основата на всички материални и психически реалности. Умът и егото са изброени сред материалните феномени, които са просветлени чрез неизменното трансцедентално съзнание или „чит”. Взаимоотношенията между предполагаемо неодушевената природа и изключително съзнателния „АЗ” се сравняват с отношението на муха и смокиня, риба и вода, огън и огнище.

В класическата Йога природата е наречена „видимамата” (дришя), докато АЗА е известен като „виждащият” (дрищри) или силата на виждането (дик-шакти). Отношението между тези два принципа е на предустановена хармония (йогата), т. е. способността на съзнанието да бъде обект на наслаждение, и способността на АЗА да бъде субект на наслаждението.

Тази съответственост между „пракрити” и „пуруша” се обяснява чрез доктрината за отражението. „Светлината” на трансцеденталният АЗ се отразява в най-висшия или най-финния аспект на природата – саттва. Когато „саттва” на съзнанието е толкова чиста, колкото трансцеденталния АЗ, състоянието на „абсолютна обособеност” (кайваля) или освобождение, бива постигнато.