RSS
 

Сурваки – 1 Януари

09 ян.

По богатство на обичаи и обреди, целящи да се предопредели желаното занапред плодородие и благополучие Сурваки се равнява на Коледа. Наименованието се тълкува като пожелание за сурова /дъждовна и плодородна/. Срещу празника се прави обрядна вечеря, наричана бъдник, блажна, бъдна вечеря. Яде се месо и се пие вино и ракия. Някъде хлябът е с украса, по средата има кръст и отстрани се поставят точици. Често се меси и пече колак с дупка в средата или питка с пара за късмет. Най-характерна е баницата с късмети – различен брой дрянови пъпки се слагат в нея за късмет. Както на Коледа се прекадява трапезата след като прекади най-възрастния мъж разчупва погачата като благослови за здрав, живот и берекет. После завърта баницата 3 пъти и всеки си взема парчето с късмета за цяла година. В огнището както и на Бъдни вечер гори бъдника, добре е до сутринта да гори.

Най-характерния обичай на Нова година е сурвакането. Сурвакарите са малки и големи мъже ергени и ходят с Дрянови тояги с благопожелания за живот, здраве и берекет. Сурвакането започва от полунощ на 1 януари, като се пеят песни и сурвакат. Получават подаръци – краваи с дупка, плодове и пари. Подаръците се закачат на сурвачката. Ергените ходят по домовете, където има моми. Малките сурвакарчета ходят само сутринта на Нова година, те връзват сурвачките на Ф. Последният компонент е ладуването. То е гадаене за женитба, в което момите са главните участници.

Нова година, Еньовден и Гергьовден се смятат за благоприятни за гадаене. Тогава момите се събират до чешмата на кръстопът, в бяло менче пълнят вода, мълчат и пускат ечемик, овес или цвете. Менчето се оставя под звездите и покрива с червено було. Сутринта отново се събират момите и си вадят късметчетата, като пеят кратки песни. Вечерта ги поставят под възглавниците си и който момък сънуват, ще се задомяват. От това, дали водата вечерта е замръзнала или не, се съди и за годината.
Сурваки – същността на този празник се съдържа в наименованието му и времето на отбелязването му. Дословно означава Начална КИ, а времето на честването му е Нова година, то е празник на началото на новия годишен цикъл на КИ. В този нулев ден – ИН и ЯН са в равновесие.
От нея започва жизнеността на ЯН, затова човек будува вечерта и се яде блажно и се пие алкохол – те са адекватни на ЯН. Хлябът е основния адекват на първичното КИ на българина. Тази КИ
осъществява своя ход чрез петте стихии – вода, дърво, огън, земя и метал, които са символичните господари на 4те годишни сезона. Затова обредният хляб е няколко модела с кръст и дупчици или с дупка по средата или с късмет пара в него, неговата рожба – двуединната КИ. Разчупването на хляба, прекадяването от най-възрастния е със същия символ – растяща ЯН. Бъдникът в огнището – също. Сурвакането също е израз на растящия ЯН – дрянът, вече разпъпил, има сила в него, потупва се по гърба или главата – те са отговорни за доброто функциониране на ЯН – системите в организма.

Сурвачката е от дрян – дърво
Кората на дряна е червена – огън
Цветовете му жълти – земя
Украсата е с бели панделки – метал
Сушените плодове са черни – вода
Малките сурвакари изричат благопожелания от 9 стиха, като първата и деветата част са еднакви – отразява вечната спирала. Сурвакарите
Застават пред къщата и произнасят:

„Сурва!
Нова година!”
Ако ги поканят, влизат и запяват:

„Сурва!
Сурва година,
Весела година!
Голям клас на нива,
червена ябълка в градина,
пълна къща със коприна,
живи, здрави догодина,
догодина –до амина!
Сурва!”

 

Вашият коментар