Какво е трансцеденталният АЗ?
Самопреодоляване – практика на преминаване отвъд ограниченията на „его привичките” във всички неща. Това е идеалът и основният процес на духовния живот.
Самореализация – познаване на АЗА, виждане на АЗА, възстановяване на човешката автентична самоличност, като трансцеденталната реалност, а не като его-личността. Това не е познавателен принцип, процес или преживяване, а радикална промяна в корена на съзнанието, което се изразява в трансцедентиране на човешкия ум и тяло. Това е състояние, синонимно с „просветлението” или „освобождението”.
АХАМ /АЗ/ – Обусловеното его /ахамкара/.
Думата обозначава трансцеденталният АЗ като Шива, известна е като ахамта /АЗ-мост/.
АХАМ БРАХМА АСМИ /АЗ СЪМ АБСОЛЮТЪТ/.
Един от знаменитите афоризми, появил се в ранните Упанишади. То е повече възклицание, отколкото философско изявление. В състояние на просветление „АЗ” повече не е его-личността /ахамкара/, а трансцеденталния АЗ /Атман/.
АХАМ – ВИМАРАША /Аз съзнание/.
Първичната и главна творческа дейност на трансцеденталното съзнание обозначава изначалния разум, който наблюдава всички процеси в обективния свят.
АХАМ – ИДАМ /Аз съм този/.
Първото равнище на различаване, което се появява в Абсолюта. Това равнище е характерно като състояние на единство в различието, в което светът започва да изплува като обект от върховния субект, който е Шива.
ИДАМ – АХАМ /Този съм аз/.
Следващото еволюционно равнище.
АЗ ТРАНСЦЕДЕНТАЛЕН
Същностното ядро на човека – вечната душа. Азът /атман, пуруша/ е автентичната самоличност на човека, различна от всички негови роли и смятана за безсмъртна и неизменна. В индуизма се смята за свръхсетивно /атиндрия/ и чисто съзнание /чит/. Трансцеденталният АЗ е различен от емпиричния аз, или егото /ахамкара, асмита/, но е скрит във или зад него.
В индуизма се смята, че реализирането на Трансцеденталния АЗ е най-благородния и най-достойният обект на човешките стремежи.
Когато се отнася до АЗА – това е най-съкровенният АЗ, до ЕЛЕМЕНТИТЕ- обозначава тленните прояви на нетленното, когато се отнася до Божествата – т.е. до човешката съдба, за която се смята, че е управлявана от висши сили.
Не е лесно да се направи разлика между АЗ и ЕГО. Затова се казва:
ИЗВИСИ АТМАНА, ЧРЕЗ АТМАНА, НЕ СНИЖАВАЙ АТМАНА, ЗАЩОТО ИМЕННО АТМАНА Е ПРИЯТЕЛЯТ НА АТМАНА И ИМЕННО АТМАНА Е ВРАГЪТ НА АТМАНА.
АТМАНЪТ Е ПРИЯТЕЛЯТ НА ТОЗИ АТМАН, ЧИЙТО АТМАН Е ПОДЧИНЕН ОТ АТМАНА, НО ЗА /ТОЗИ, КОЙТО Е/ ЛИШЕН ОТ АТМАНА Е КАТО ВРАГ ВЪВ ВРАЖДА.
Индийските мъдреци и философи проявяват забележителна изобретателност при определянето и предаването на природата на Атмана. Проблемът е, че АЗЪТ е по дефиниция извън обсега на съзнанието и сетивата. Формата на АЗА не може да бъде видяна с очите, не може да бъде познат, защото той е познаващият, прозорливият за всичко. С други думи АЗЪТ се саморазкрива само на себе си.
Изоставяйки възприятието на фалшивите състояния на съзнанието, отреклият се от всички желания, представи /санкалпа/ несъмнено вижда АЗА в АЗА, чрез АЗА. Освен АТМАН за АЗА има още един термин ПУРУША преведено МЪЖ. Предлага се следната етимология: защото той, бидейки преди всичко, консумира всички злини, той е ПУРУША. В текст от преди повече от 3000 години: „Този, който почива в тялото ПУРУША е наблюдателят на всички психоментални преживявания. АЗЪТ се нарича „съзерцателят” познавачът на познанията на интелекта /будхи/ или „познаващият полето”. Полето е природата във формата на индивидуалното тяло и ум.
Да не се бърка природата с пракрити – тя е просто природа, лишена от всякакво съзнание, Йога има предвид Пуруша – силата на съзнателността. Това съединяване на Пуруша с Пракрити трябва да бъде прекратено чрез процесите на Йога, докато „АЗЪТ засияе в първичното си великолепие”.
Пуруша се обозначава и като джуджeто, което обитава средата на тялото, също се казва, че ПУРУША в неговата свързаност с тяло-ум е с размерите на палец „палечко”. В неговия трансцедентален статут обаче Пуруша е безкраен. Тази двойнствена природа на АЗА – неговата и освободена форма, води до въпроса – колко Азове съществуват?
Логиката в Йога диктува – Ако съществува повече от едно вездесъщо същество, те всички трябва да съвпадат във вечността.
Какво е ПУРУША-АРТХА? – това е човешка цел. В индуизма има четири цели, на чието осъществяване хората могат да се посветят.
1. АРТХА, или материалното благосъстояние, просперитет.
2. КАМА, удоволствие, т.е. търсенето на телесни удобства, емоционално добруване и интелектуална наслада.
3. ДХАРМА или добродетел, справедливост – морален начин на живот.
4. МОКША или освобождение. Йога се занимава с подпомагане на осъществяването на освобождението, като висше благо на човешкия живот.
Някъде се казва, че има и ПЕТА ЦЕЛ НА ЧОВЕШКИТЕ СТРЕМЕЖИ – ЛЮБОВ ИЛИ ПРЕДАНОСТ /БХАКТИ/ КЪМ ВСЕВИШНИЯ.