RSS
 

Трифоновден 01.02.

12 февр.

Св. Трифон се смята за покровител на лозарството и винарството. Отрано на 01.02. мъжете се събират в лозята, за да извършат ритуалното им заразяване. Всеки носи бъклица с вино, погача, варена кокошка или наденица. Всеки стопанин отрязва три пръчки от три корена и ги полива с вино, за да дадат обилен плод и да не се маносват. После се събират на обща трапеза и избират цар на лозята – обикновено заможен стопанин, но и добър лозар. Накичват го с корона от лозови пръчки, качват го на колесница и тържествено го изпращат до вкъщи. Там той ги кани в двора, отваря бъчва с вино и продължават веселбата до късно. Царят трябва да се напие, за да има берекет. Първи, втори и трети февруари се наричат също и Вълчи празници, Трифунци. Посветени са на вълка и затова са спазват ред забрани – жените не предат, не плетат, не тъчат, не перат, не пилят ножици и игли, за да не хапе вълкът стоката. На 01.02. се меси колач и се раздава по къщите, слага се в кърмилката на добитъка, за да не го напада вълкът. Някъде Трифоновден се смята за начало на пролетната оран, затова закичват впрегатния добитък със здравец и го прекаждат с тамян. Другаде пък заплашват дърветата, че ще ги отсекат, за да родят богато плод. По времето на 01.02. се гадае каква ще е годината, ако вали сняг, ще е обилна.
Това е последният празник за старата среда на „ИН” дяла според природата на Човека в потока на „КИ”. Трифон е мъж, която изразява адеквата на „+” сила. Това уеднаквява природата на светеца и лозята – растителен адекват на „+” сила. Това моментно състояние на „+” сила бележи началото на възхода на „ЯН” активността и жизненост на отрицателната към момента на пролетното им равновесие в „КИ”. Затова някъде смятат този ден и за първият ден на пролетта. Моментното състояние на „ИН” и „ЯН” определят обредните лица и действия на този ден.
Празничните обредни действия отразяват моментното състояние на силите на макрокосмоса в света на човека – микрокосмоса в пълен унисон на числовата, пространствената, растителната, цветовата, възрастовата и половата ИН – ЯН символиса. Празнува се в чест на лозата – адекват на стихията ДЪРВО – т.е. на жизнеността на „+” сила за която днешната среда на човешкия „ИН” дял е празникът на последния момент за най-ниското и ниво в него и начало на осезаемото възходящо увеличаване на „ЯН” активността. Понеже това е важно и осезаемо се празнува независимо от капризите на времето.

 

Вашият коментар