Мъдрост или знание. Тя може да означава учение или концептуално познание, а също по-висше интуитивно прозрение и мъдрост. В някои случаи джнана е приравнявана към самата върховна релност.

Разграничават се три типа знание:
1. Сатвика – джнана, чрез което човек вижда неизменната реалност във всички неща.
2. Раджаса – джнана, чрез което човек вижда само разнообразната природа на нещата, но не и тяхното основополагащо единство.
3. Тамаса – джнана, чрез което човек неоснователно се вкопчва към едно единствено нещо, като че ли то е цялото, без да го е грижа за Реалността. Прочети целия текст »

Понякога се смята, че традициите на Йога отделят малко внимание на чувствата или емоциите. Но каквото и да се говори и съветва за отношението на йогина към всяко същество и себе си – съставен е цял каталог на целия диапазон от чувства, познати на модерната психология. Екстатичното състояние /самадхи/ е блаженството, в което се твърди, че наистина е само чувство /раса/. Може би погрешното впечатление идва от склонността на мъдреците да разсъждават и мислят под друг ъгъл. Прочети целия текст »

Веднъж ми се присъни сън, че вземам интервю от Бог…

–        Така, значи искаш да ти дам интервю? – попита  ме  Бог.

–        Стига да имаш време – казах аз.

Господ се усмихна.

–        Моето време е вечността. Какви въпроси искаш да ми зададеш?

–        С какво най-много те учудват хората? Прочети целия текст »

Всички духовни традиции са съгласни, че обичайното човешко състояние е робството, и че свободата пребивава в нашата автентична личност, която по различни начини се нарича АЗ или ДУХ. Обусловеното съществуване се ръководи от железния закон на причината и следствието. Според индуизма това е съвсем справедливо в морално измерение, в което нашите действия и помисли определят бъдещето ни чрез механизма на кармата и прераждането. Докато ние се идентифицираме с ограниченото тяло и ум, то т.нар. човешка личност не може да бъде свободна. Свободата царува отвъд Егото. Затова всички духовни традиции предлагат средства за трансцедентиране на Аза в полза на универсалния АЗ/Атман, Пуруша/. Азът има еднаква природа с радикалната свобода, и често бива приравняван с безсмъртието. Прочети целия текст »

„И този, който в последния час, напускайки тялото, помни МЕНЕ, единствено МЕНЕ – достига до моето битие, в това няма съмнение. Каквото битие човек помни, точно това битие той постига, преобразявайки се винаги в това битие.“

В своята онтология Патанджали разграничава четири равнища или връзки/парван/ на проява на природата: вишеша/обособено/, авишеша/необособено/, линга-матра/диференцирано/ и алинга/недиференцирано/. Тези равнища с различни, но взаимосвързани функционални сфери на трите първични качества/гуни/, от които са изградени всички феномени. Азът е наблюдаващото съзнание отвъд тези равнища. Прочети целия текст »

Често е приравнявано към състоянието на „освобождение” или „просветление”, в който случай то обозначава безсмъртието на Духа, или трансцеденталният Аз.
Телесното безсмъртие се подразбира като коренно преобразено. Едно превъзходно тяло, надарено с извънредна сила и доблест, и свободно от „болести”. Чрез практиките, когато текне Амрита и просмуче тялото от главата до петите, се предотвратява стареенето и дарява безсмъртие, както и осемте магически сили. Защо се придърпва езика? Заради ТАЛУ чакра/небцето, мъжеца, който виси от небцето, още наричано „царския зъб” или камбанката/. Прочети целия текст »

Може да означава и радост, и трансцедентално блаженство. В Хатха-Йога се разграничава блаженство като ментално състояние/читта-ананда/ и като абсолютно свойствено блаженство/сахаджа-ананда/, отнасящо се до Абсолюта. В Класическата Йога терминът обозначава един от съпровождащите  феномени на съзнателния екстаз. Разграничават се седем равнища на преживяване на блаженството:

1. Ниджа-ананда – вродено блаженство, преживяването на блаженство като нещо различно от обективния свят. Прочети целия текст »