Ще се опитам да ви представя философската система Йога-такава каквата е: Възникнала около ХV-Х век. пр.н.е. – възникнала, запазила се, и се развивала и до днес. За баща на ЙОГА се смята мъдреца Хиранягарбха /златен зародиш/,съставил е два сборника по ЙОГА/ЙОГА-САМХИТА/. За основоположник на системата Йога се смята мъдреца Патанджали, живял през 11-1 век. пр.н.е. Големият принос на Патанджали е, че е събрал и систематизирал наличното знание и е придал на ЙОГА философско оформление, съчинява „ЙОГА-СУТРА“. Вътрешният смисъл на тази философия, която е плод на практиката, може да се схване само чрез практика. Критерий за истинската Йога трябва да бъде единствено практиката. Думата Йога означава съединение, свързване, сливане. Когато към мислите се прибавят и нашето волево усилие и  концентриран “ум”, то това е Йога. Йога означава начин на живот, който прави възможно постигането на пълноценно физическо, духовно и морално здраве. Йога не се ограничава от касти, религия, пол, възраст. Техниката на Йогата е строго научна. Йога означава дисциплина на ума и тялото.
Целта на Йогата е възстановяване на човешката автентична самоличност. Това е радикална промяна в корена на съзнанието, което е синоним на просветлението. В индуизма се смята, че реализирането на тази идея, или реализирането на трансцезенталния АЗ, е най-благородният обект на човешките стремежи.
За постигането на тази цел е необходимо да постигнем абсолютно здраве, защото е казано,че  тялото е като колесница, в която се вози върховният учител истината, която е ням свидетел на всички наши мисли и емоции- или трансцеденталния АЗ. За това колесницата – или тялото трябва да бъде грижливо, съхранено чрез абсолютното здраве. Това здраве се постига чрез хармонично и балансирано въздействие върху трите тела- физическо, енергийно и причинното тяло. Или съвършенно равновесие между тяло, ум и дух.
Ако не се действа върху трите тела може да практикуваме Асани денонощно, да пием солена вода с кофи , за да се чистим; да не ядем месо; да спазваме строги диети- макар да е казано в Йога системата, че йогина не гладува и не спазва диети; да сключва мудри; да посещава курсове в България и в чужбина за лечение с прана, кристали, кундалини, за хранене, масаж и какво ли не още- всичко това е знание, но има временен ефект, ако не се практикува  правилно, или се практикуват поотделно. Когато е в процес, съобразен от философската система, която включва осемте звена, се постига абсолютен баланс между трите тела, а от там и абсолютно здраве. Например: изпълнена една Асана, за да има лечебния ефект и да реализираме основната идея в Йога, чрез нея, то тогава включваме моралния кодекс, физическото изпълнение, начина на дишане в позата, заключването на мудра, бандха-  за да не се разсейва енергията от тялото, изправен гръбнак, за да тече праната и кундалини, да включим и съзнанието, за да се пропие тялото с вълшебния нектар, Амрита- за постигане на безсмъртие и се получава абсолютен баланс в получената тишина , в която спира дъха ни от удоволствие, за да се случат нещата в Йога. Ето защо е казано, че осемте звена са равни по степен и важност- те са свързани като части от едно цяло. А те са:
Външните три звена: 1. етична дисциплина,  2. индивидуално поведение, 3. пози – и се продължава, когато тялото е готово с вътрешните: 4. контрол на енергията 5. контрол над сетивата, 6. концентрация, 7. медитация,  8. постигане на просветление.
Казва се, че  от 4-то звено до 8-мо-  практиките се започват, когато тялото е подготвено с първите три, и то много внимателно, защото енергиите са колкото полезни, толкова и опасни – те са като диви зверове. Както в цирка, опитният  дресьор подхожда винаги много внимателно с лъвовете, защото всяка секунда неподготвенност или невнимание, води до нежалани резултати. Тези практики задължително се упражняват в подобна поза с изправен гръбнак- без да се опира никаде. Защото е казано: времето разкъсва всички същества- дори и боговете. За времето няма нищо скъпо, нищо омразно, но съвършетият Йога преодолява времето. В състояние на блаженство той не е изяждан от времето. Слънцето и луната създават времето във форма на ден и нощ, докато централният канал изяжда времето. Това означава, че когато жизнената енергия навлезе в гръбначния канал, съзнанието остава спокойно и всички възприятия на пространството и времето се прекратяват.
Започва се и се завършва с морала.
Основните принципи, към кото се придържат пактикуващите  йога включват

ЕТИЧНА ДИСЦИПЛИНА И ПРАВИЛА ЗА ИНДИВИДУАЛНО ПОВЕДЕНИЕ.
ЕТИЧНАТА ДИСЦИПЛИНА съдържа: НЕНАСИЛИЕ– то значи любав, насилието е състояние на ума, то се поражда от срах, слабост, неспокойствие, незнание- за да ги обуздаем се изисква промяна на възгледите и преориентация на ума. Противопоставяне без любов, води до насилие. Добротата на ума е качество на йогина, чието сърце смекчава всички страдания. В него мекотата към другите и твърдостта към себе си вървят ръка за ръка.

ПРАВДИВОСТ– най-висшия закон на морала. Контролът на речта води до изкореняване на злобата. Истината не се нарушава само с речта, а още с ругаене, изричане на лъжи, клеветничество, осмиване.

УМЕРЕНОСТ ВЪВ ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА– чрез тях се придобива запас от жизненост и енергия, смел ум и мощен интелект. Тази  умереност е батерията , която захранва фенерчето на мъдростта.

ДА СЕ ДЪРЖИМ БЛАГОЧЕСТИВО – чрез това качество се успокоява ума от тревоги и крушения на надеждите, развива се способността да постигне покоя, който го пренася отвъд илюзията и страданията.

ИНДИВИДУАЛНО ПОВЕДЕНИЕ – умение да владееш себе си– действията са по-добро огледало на човешката личност, отколкото думите. За това качество е необходимо да отпадне привързаност, алчност, скръб- сетивата да се обуздаят със знание и търпеливост. Чрез това качество се постига душевна сила и духовно просветление.

ЧИСТОТА– чистотата на тялото е от съществено значение за здравето. Къпането пречиства тялото външно, а асаните и пранаяма вътрешно. Важно условие е пречистването на ума от омраза, гняв, похот, алчност, самоизмама, гордост. Друго важно условие е прочистването на интелекта от нечисти мисли, така се пречистваме от душевно страдание, подтиснато настроение, скръб, отчаяние. Освен чистотата на тялото, мисъл, слово, необходима е и чиста храна и с какви средства е придобита- да е проста, питателна, сочна и успокояваща, да е приготвена с любов.

УДОВЛЕТВОРЕНОСТ – задоволството и спокойствието са състояния на ума. То дава ненадминато блаженство, щастливи сме, защото сме познали истината и радостта. Доволсво и спокойствие има, когато пламъкът на духа не трепти от вятъра на желанията.

УСИЛИЕ– това е наука за изграждане на характера, и е съзнателно усилие. Живот без усилие- да се постигне определена цел в живота е като сърце без любов. Усилието може да се отнася към тялото, речта и ума. Чрез него се развива сила на тялото, ума и харектера. Придобива се смелост, мъдрост, прямота, откровеност, непринуденост.

САМОИЗУЧАВАНЕ – обучението е изваждането на най-доброто, което има в себе си човек. Това е обучение на самия себе си. Хора, които се събират с цел самоизучаване са на едно мнение и имат взаимна любов и уважение. Няма налагане, а едно сърце говори на друго. Незнанието няма начало, но има край. Знанието има начало, но няма край.
Тези правила помагат да променим своя вътрешен свят, а от там и взаимоотношенията с другите.

АСАНА-третото звено на йога, или поза. Асана дава стабилност, здраве и лекота на крайниците. Една стабилна и приятна поза създава душевно равновесие и възпира непостоянството на ума. Чрез практикуването им човек развива пъргавина, равновесие, издръжливост и голяма жизненост, те упражняват всеки мускул, нерв и жлеза на тялото и го поддържат свободно от болести. Намаляват тлъстините и успокояват нервите. Но тяхното действително значение се крие в начина, по който те тренират и дисциплинират ума. Двойнствености като печалба и загуба, слава и срам, тяло и ум, и душа, студено и топло, светло и тъмно, изчезват при овладяването на асаните и тогава садхака преминава към пранаяма.

ПРАНАЯМА-контрол на енергията – в буквален превод означава- удължаване на дишането и неговия контрол. Звеното, което е свързано с дихателните техники е ОСТА или главината, около която се върти колелото на живота. Разширява се способността да възприемаме, усвояваме, натрупваме енергия, повишава жизнеността, успокояваме ума.
Животът на йогина не се измерва с броя на дните му, а с броя на диханията му. Тези ритмични схеми засилват дихателната система, успокояват нервната система и намаляват жаждата. Когато желанията и жаждата намалеят, умът се освобождава и става пригодно средство за концентрация.

ПРАТЯХАРА– контрол на сетивата- Ако разумът на човек не издържа на притеглянето на сетивата му, той е загубен. От друга страна, ако е налице ритмичен контрол върху дишането, сетивата , вместо да тичат след външни обекти на желанието, се обръщат навътре и човек се освобождава от тяхната тирания. Този е 5-ия стадий на йога, а именно пратяхара, в който сетивата се поставят под контрол. Когато бъде достигнат този етап, садхака преминава през щателно самоизследване , за да преодолее смъртностната, но превлекателна магия на чувствените обекти.

ДХАРАНА-концентрация- Когато тялото е станало силно и гъвкаво чрез асаните, когато умът е пречистен посредством огъня на пранаяма и когато сетивата са поставени под контрол чрез пратяхара, съдхака достига 6-ия етап, наречен дхарана. Тук той се съсредоточава изцяло върху една единствена точка или върху една задача, в която е напълно потопен. Умът трябва да баде умиротворен, за да се постигне това състояние на пълно поглъщане. Умът е инструмент, който класифицира, преценява и съгласува впечатленията от външния свят и тези, които възникват вътре в самия човек.
Умът е продукт на мислите, които е трудно да бъдат обуздани, защото са неуловими и променливи. Мисъл, която едобре защитавана от един контролиран ум, носи щастие.

ДХЯНА-медитация – Когато потокът на концентрацията не е прекъсван, възникналото състояние е дхяна. Той остава в състояние на съзнанието което не може да се определи по какъвто и да е било начин. Изчезват всякакви чувства, с изключение на едно състояние на Върховно Блаженство. Като  блясък на мълния йогина вижда светлина, която сияе отвъд земята и небесата. Той вижда светлината, която сияе в неговото собствено сърце. Той става светлина в себе си и в другите.

САМАДХИ– е краят на търсенията. Във връхната точка на своята медитация той навлиза в състояние на самадхи, в което тялото и сетивата са в покой, сякаш спи, способностите на ума и разума са бдителни, сякаш е буден, и все пак той се намира отвъд съзнанието. Човекът в състояние на самадхи е в пълно съзнание и бдителен. Налице е покой, който е отвъд всякакво разбиране. Умът не може да намери думи да опише състоянието и езикът не успява да ги изрази.
За постигане на целите в йога е нужна постоянна практика или садхана. Младият, старият, крайно остарелият, дори болният и немощният, постигат съвършенство в йога чрез постоянна практика. Успехът не се постига чрез посвещения, носене дрехата на велик йогин, нито чрез допир с него. Единствено постояната практика е тайната на успеха. Чрез съгласувани и съсредоточени усилия на неговото тяло, сетива, ум, разум и АЗ, човек постига наградата от вътрешен мир и осъществяване стремленията на своята душа. В процеса на практикуването на йога се развиват качества, наречени сидхи, можем да четем мисли, да се смаляваме,  увеличаваме, да контролираме работата на всеки орган и т.н., но не е нужно да се стремим към това, иначе то е една от пречките в нашето развитие, както е пречка и посвещението и ред ритуали, които ни отвличат от практиката.
Други пречки са: болест, безделие, съмнение, нерешителност, безразличие, ленивост, събуждане на желания- когато сетивните обекти завладеят ума, неспособност и неустойчивост на задържане на концентрация, страдание, отчаяние, неустойчивост на тялото и дишането, невежество, привързаност, страст, отвращение, жажда за удоволствия, страх, липса на старание, ленивост, престараване, много спорове, сънливост,   преяждане, гладуване, горделивост, крадене, лъжа, двуличие. Въпреки многобройните трудности трябва да бъдем абсолютно настойчиви в своята практика.
Колкото повече знания придобиваме, толкова повече съмнения се появяват. Съмненията са пречка в развитието. Пълната всеотдайност носи пълно блаженство, липсата на съмнения води до пълен успех. Ключът към намирането на щастливо равновесие в съвременния свят е простотата.
Чрез йога ще открием най- важните качества в живота: любовта и познанието, състраданието и мъдростта.