Всички духовни традиции са съгласни, че обичайното човешко състояние е робството, и че свободата пребивава в нашата автентична личност, която по различни начини се нарича АЗ или ДУХ. Обусловеното съществуване се ръководи от железния закон на причината и следствието. Според индуизма това е съвсем справедливо в морално измерение, в което нашите действия и помисли определят бъдещето ни чрез механизма на кармата и прераждането. Докато ние се идентифицираме с ограниченото тяло и ум, то т.нар. човешка личност не може да бъде свободна. Свободата царува отвъд Егото. Затова всички духовни традиции предлагат средства за трансцедентиране на Аза в полза на универсалния АЗ/Атман, Пуруша/. Азът има еднаква природа с радикалната свобода, и често бива приравняван с безсмъртието. Благодарение на самореализацията или просветлението, ограничаващите условия на тело-ума и неговото обкръжение повече не се преживяват като намаляващи нашата същностна свобода. По такъв начин търсачът е в състояние да действа с пределна спонтанност/сахаджа/ в света и да изпитва неговите обичайни „удоволствия и болки“, без ни най-малко да се чувства отслабен от него. Затова Свободата или Освобождението е най-висшата възможност и ценност за човека. Без его всяка от другите ценности или цели, които хората могат да преследват, става безсмислена. Търсенето на освобождение, което може да бъде приравнявано с духовния живот сам по себе си, не само е най-благородното, но и най-значимото начинание, на което хората са способни. Причината е, че чрез освобождението ние реализираме нашата същностна природа, т.е. АЗА. То освобождава човека от всяка подсъзнателна обусловеност, като му дава възможност да се докосне до Реалността.