Веднъж ми се присъни сън, че вземам интервю от Бог…

–        Така, значи искаш да ти дам интервю? – попита  ме  Бог.

–        Стига да имаш време – казах аз.

Господ се усмихна.

–        Моето време е вечността. Какви въпроси искаш да ми зададеш?

–        С какво най-много те учудват хората?

И Господ отговори:

–        Когато сте деца, искате да сте големи и бързате да пораснете, а после мечтаете да станете деца отново.

–        Това, че губите здравето си, за да печелите пари. А после пилеете парите, за да възстановите здравето си.

–        Това, че мислейки тревожно за бъдещето, вие забравяте настоящето. И така живеете нито за настоящето, нито за бъдещето.

–        Това, че живеете, сякаш никога няма да умрете. И после умирате така, сякаш никога не сте живели.

Ръцете му хванаха моите и така стояхме мълчаливо. След дълго време го попитах:

–        Мога ли да ти задам още един въпрос?

Отговори ми с усмивка.

Като наш баща, какво би искал да направят Твоите деца?

–        Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Това, което могат да направят, е да се оставят да бъдат обичани.

–        Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието, и само няколко секунди, за да се разруши.

–        Да научат, че най-важното в живота не е какво имат, а кого имат до себе си.

–        Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри, или по-лоши от тях.

–        Да научат, че богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко.

–        Да научат, че трябва да контролират поведението си, в противен случай, то ще контролира тях.

–        Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, който обичат, и че после трябват години, за да ги забравят.

–        Да се научат да прощават, като се упражняват за това.

–        Да  научат, че има хора, които много ги обичат, но не знаят как да показват чувствата си.

–        Да научат, че с пари може да се купи всичко, освен щастие.

–        Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват другите.

–        Да научат, че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв – това е истинско богатство.

–        Да научат, че понякога не е достатъчно другите да им простят, а трябва и сами да си простят.

–        Да се научат, че са господари на това, което запазват за себе си, и роби на онова, което изричат.

–        Да се научат, че ще пожънат това, което са посели.

Ако са посели слухове – ще се оплетат в интриги.

Ако посеят любов – ще бъдат щастливи.

–        Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си, а да се задоволят с това, което вече са постигнали, и в момента постигат.

–        Да се научат, че да бъдеш щастлив, е решение.

Те решават да са щастливи с това, което имат и което са, или умират от завист и ревност, заради това, което нямат.

–        Да се научат, че двама души могат да гледат едно и също нещо, и да виждат съвсем различни неща.

–        Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота.

–        Да научат, че дори да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сила да успокоят болката.

–        Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в тези, които обичат, много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свободата, те ще останат заедно завинаги.

Замислих се, a Бог потъна в мълчание. Струва си да се замислим над всичко това, нали?