Сега чуйте за плодовете, които се достигат от тази практика. Върховна е радостта на йоги, чийто ум е спокоен, чиято природа на страстта е успокоена, който е без грехове и по природа вечен.

Когато някой напредне в практиката на концентрацията, когато я приеме с истински интерес и осъществи някои облаги, след това не може да я изостави. Концентрацията носи върховна радост, вътрешна духовна сила, неподправено щастие и безкраен, вечен мир. Тя носи дълбоко познание и задълбочено вътрешно виждане, интуиция и общуване с Бог.

Жизненоважна точка в концентрацията е ума да се връща към същата точка или обект, отново и отново, посредством ограничаване на движенията му. В началото го ограничете до малки кръгове – това е основната цел. Ще дойде време, когато умът ще бъде прикован единствено в една точка. Това е плодът на продължителната sadhana (практиката). Сега вашата радост ще бъде неизразима.

Ако решите да медитирате върху форамата на стола, доведете всички мисли заедно свързани с този стол и постоянно мислете за тези идеи. Не позволявайте мисли за други обекти да навлизат в ума ви. Мисълта трябва да тече устойчиво, подобно на непрекъснат  поток от олио от един съд в друг. Постепенно намалете броя на идеите свързани с обекта на концентрацията. Когато всички тези идеи отмрат, тогава вие ще достигнете свръхсъзнание (samadhi).

Когато и тази последна идея отмре и няма дори и една единствена идея, умът става изпразнен или свободен. Настава умствен вакуум. Това е стадий на безмисловност, който е описан от Патанджали в раджа йога философията. Вие трябва да минете отвъд това празно vrtti (мисловна форма) и да идентифицирате себе си с върховната purusha или Brahman, тихият свидетел на ума, който дава силата и светлината на ума. Тогава и само тогава вие ще достигнете най-висшата цел на живота.

Продължителната медитация върху абсолюта води до съвършенство. Една от най-големите нужди в духовния живот е медитацията. Медитирайте и слушайте гласа на Бог. Това ще ви даде сила, могъщество и мир.