Съществуване, състояние, природа, нагласа, наклонност, склонност, чувство. Разграничават се пет чувства или настроения:

1. Шанта – бхава – спокойното настроение /на благоговение или смирение/.
2. Дася – бхава – робското настроение /на уважение, сляпо следване, преданост/.
3. Ватсаля – бхава – телешкото настроение /на нежни, синовни или братски чувства/.
4. Сакхя – бхава – дружелюбното настроение /приятелски чувства/.
5. Мадхура – бхава – сладкото настроение /на наслада между любовници/.

Тези настроения трябва да се развият в РАСА, вкусването на чисто блаженство от интимното споделяне на Любовта в Бога.

Ако разгледаме „Бхава” – като състояние, има осем състояния на съзнанието:

• знание /джнана/,
• добродетел /дхарма/,
• безстрастие /вайряга/,
• господство /айшваря/,
• незнание /аджнана/,
• порочност /адхарма/,
• липса на безстрастие /авайрагя/,
• отсъствие на господство или сила /аниишваря/.

Тези състояния на съзнанието се трансцедентират чрез знанието.

В тантризма има известна класификация на практикуващите в три основни типа, тези с:

1. Скотска нагласа /пашу – бхава/.
2. Героична нагласа /вира – бхава/.
3. Божествена нагласа /дивя – бхава/.

Думата „пашу” означава „скот” или „същество” и обикновено обозначава човек, който е прикован към света на илюзията /мая/. Преобладаващото качество, което е активно в такъв човек е инертност /тамас/.

Нагласа на герой /вира/, която е резултат от преобладаването на качеството на динамизма. Раджас е характеристика на типичния духовен търсач в сегашната тъмна епоха /кали – юга/, тъмна епоха на духовен упадък.
Божествената нагласа се дължи на преобладаване на принципа на чистотата /сатва/ и тя определя този рядко срещан човек, който има естествена склонност към медитация, невъзмутимост и помнене на Бога.