Понякога се смята, че традициите на Йога отделят малко внимание на чувствата или емоциите. Но каквото и да се говори и съветва за отношението на йогина към всяко същество и себе си – съставен е цял каталог на целия диапазон от чувства, познати на модерната психология. Екстатичното състояние /самадхи/ е блаженството, в което се твърди, че наистина е само чувство /раса/. Може би погрешното впечатление идва от склонността на мъдреците да разсъждават и мислят под друг ъгъл. Този начин е обобщен в теориите, които определят петте основни фактора, които управляват човешкия живот: духовно невежество /авидя/, което не е просто отсъствие на достоверно знание, а налично погрешно тълкуване на реалността, „аз-съм-ност“ /асмита/, волята за оцеляване /абхинивеша/, привързаност /рага/ и отвращение /двеша/. Животът на обикновения, непросветлен човек, се състои и върти около преследването на удоволствие и избягването на болка, привързаност и отвращение. Вътре в тази мотивационна рамка се наблюдава изобилие от емоции.
Йогическият процес се състои първоначално в преобразуване на негативните емоции в позитивни чувства, като състрадание /каруна/, дружелюбие /майтри/ и любов /бхакти/. Това се постига чрез придържане към принципите на морала /яма и нияма/. Но йога не спира само до хуманистичната цел за изграждане на добросърдечна и действена личност. Тя се стреми да трансцедентира тело-ум, а следователно и чувственото измерение. Върховното постижение на самореализация, или просветлението, не означава прекратяването на емоционалния живот на йогина. По-скоро, като едно напълно освободено същество, сега той е в състояние да участва спонтанно в живота и непринудено да буди всякакви видове емоции, без да се обвързва с тях. Въпреки, че за състоянието на самореализация се казва, че е отвъд добро и зло, самореализираният адепт е действително добросърдечен, благ човек.