От корена – дхар/дхри – поддържам, задържам или сдържам, обуздавам, контролирам е първоначално използвана в класическата йога в техническия смисъл на форма или качество, качествена определеност, което се противопоставя на понятието „носител” или „субстанзия” (дхармин). Мъдреците са единодушни за възгледа, че промяната засяга само формата на дадено нещо, но не и неговата субстанция. Така се разграничават три форми или състояния на дадено нещо: неговият „умиротворен” или отминал аспект, неговият „възникнал” или настоящ аспект и неговият „непредсказуем” или бъдещ аспект.
Думата дхарма може да означава и просто качество изобщо.
В сферата на етиката „ДХАРМА” означава „справедливост” или „добродетел”.
Индуизма разглежда моралния дълг като самата основа на света. Затова той е смятан за една от четирите „човешки цели” (пуруша-ардха).
Според индуизма има четири цели, на чието осъществяване хората могат да се посветят:
- Артха, или материалното благосъстояние, просперитет;
- Кама, или удоволствие, търсенето на телесни удоволствия, добруване и интелектуална наслада;
- Дхарма, или добродетел, справедливост – морален начин на живот;
- Мокша, или освобождение.
Йога се занимава с подпомагане на осъществяване на освобождението, като висше благо на човешкия живот. Някъде се споменава и за пета цел – любов или преданост (бхакти) към Всевишния.
Дхарма се обяснява с това, което води към рая, а не към освобождението и се казва, че тя израства от наклонността да се изпълняват желателни действия.
Исторически погледнато, съществува напрежение между идеалът на „дхарма” и идеалът на „освобождението”, тъй като за последния се смята, че е над добро и зло, добродетел и порок.
Има такава строфа: изостави дхарма и адхарма, изостави истина и лъжа. Изоставил и истина и лъжа, изостави принципа, т. е. ума, чрез който си изоставил всичко.
Че йогинът трябва да отбягва не само порока (адхарма), но също и добродетелта (дхарма) е видимо, когато се прави разлика между карма – която е черна, карма – която е бяла, и карма – която е бяла и черна, и карма – на йогина, която е нито черна, нито бяла. Основанието „йогинът” да има подобен извънреден кармичен статут е ноговото постоянно преодоляване на егото (ахамкара, асмита), което се изживява като изпълнител на добри или лоши действия, така се постига „РИТА”, или универсалната хармония, както космическа, така и морална. „РИТА” е синоним на „СЯТА” – която е правдивост – говорене на истина, но не истината, основаваща се на данните на „сетивата”, а най-висшата истина – убеждението, че всичко е: АБСОЛЮТЪТ (БРАХМАН).