Приживе освободен, адептът, който е освободен или просветлен, докато е все още въплътен. Това е възвишеният идеал на тези духовни школи на индуизма или учението, че чрез самореализация различието между трансцеденталност и иманентност изчезва.

Трансцеденталност:

а/ самопреодоляване

б/ самореализация

в/ радикална промяна в корена на съзнанието

Иманентност:

а/ вътрешно присъщо на явление, произтичащо от неговата си природа.

б/ утвръждаваща все едно битието е вътрешно съдържание на съзнанието и отприщващо обективния свят с цялото съзнание.

Светът е виждан като възникващ във и като Всевишния. Затова освобождението не е алтернатива от отвъдния свят, която предлага безтелесност. Предлага се следното описание на един дживан-мукта: този, чийто ум не трепва в страдание /дукха/, лишен от страстно желание, когато е спохождан от удоволствие /сукха/ и свободен от страст /рага/, страх /бхая/ и гняв /кродха/ – той е наричан мъдрец /муни/, установен в съзерцанието на АЗА. Този, който не е привързан към нищо, който не се радва на каквито и да е благоприятни събития, нито ненавижда каквито и да е неблагоприятни събития – неговата мъдрост /праджна/ е устойчива. Така непрестанната погълнатост на дживан-мукта в АЗА се изразява в неговата стоическа нагласа към съществуването, която му позволява да разпознае еднаквото /сама/ във всички неща. Неговата невъзмутимост, обаче, има и по-положителни дружелюбни характеристики. Преди всичко той е състрадателен. Това става очевидно от следната строфа:

„Този, който не изпитва омраза към никое същество, който е дружелюбен и състрадателен, този йогин, който е винаги удовлетворен, самоконтролиращ се, с твърда решимост, с ум и разум потопени в МЕНЕ, който ми е предан – той МИ е скъп.“

Този, който не е отбягван от света, който не страни от света и който е свободен от ликуване, гняв, страх и възбуда, той МИ е скъп.
Той не се грижи за бъдещето, нито пък пребивава изключително в настоящето, нито живее в миналото, но действа от Цялото.
Спящ, той е буден, Буден, той е като заспал. Изпълнявайки всички необходими действия, той „не прави” каквото и да е скрито в себе си.
Вътрешно винаги отрича всичко, без вътрешни желания и изпълнявайки външно това, което трябва да се прави, той остава винаги напълно уравновесен /сама/. Оставайки абсолютно щастлив и преживявайки наслада във всичко това, което се очаква от него, той изпълнява всички действия, докато изоставя погрешното разбиране за вътрешното. Той се държи като момче след момчета, възрастен сред възрастни, мъдрец сред мъдреци, младеж сред младежи и като съчувстващ сред въвлечените с добро поводение.
Той е мъдър, милостив, очарователен, изпълнен със свое просветление, свободен от напрежение /кхеда/ и изтощение, един предан приятел.
Нито чрез впускане в изпълнението на действие, нито чрез въздържание, нито чрез такива понятия като робство или освобождение, подземен свят или рай, може той да бъде обезпокоен, защото когато обективният свят се възприема като единната Реалност, тогава умът не се бои нито от робство, нито от освобождение.
Някои школи твърдят, че дживан-мукта е способен да си сменя формата и следователно се наслаждава на безсмъртие.
Обаче за повечето автори неговото физическо тяло в никакъв случай не е нетленно, но смъртта ни най-малко не засяга неговия статут като свободно същество.