Vritti буквално означава водовъртеж, вихър. То е мисловна вълна в езерото на citta. Citta  е умственото вещество или субстанция. Тя приема разлчни форми. Тези форми съставляват vrittis. Те се трансформират или променят/parinama/. Тези трансформации или модификации са мисловните вълни, вихри или vrittis. Ако chitta мисли за манго, vritti на манго се формира в езерото на чита. Тя ще потъне и друга vrittti ще бъде формирана, когато тя мисли за мляко /мляко – vritti/. Безбройни vrittis се издигат и потъват в океана на citta. Тези vrittis причиняват неспокойствие на ума. Защо vrittis се издигат от читта? Поради samskaras /навици/ и varanas /желания/. Ако вие унищожите всички желания, всички vrittis ще потънат от само себе си. Когато vritti потъва, тя остава определено впечатление в подсъзнателния ум. То се знае като samskara или латентно впечатление. Цялата сума на всички samskaras се знае като karmasaya /контейнер от извършена работа/. Тя е sancita karma /акумулираната работа/. Когато човек напусне физическото тяло, той пренася също така със себе си своето астрално тяло от седемнадесет tatvas и karmasaya към умствения план. Тази karmasaya се изгаря чрез най-висшето знание придобито чрез asamprajnata samadhi.

Модификацията е vritti в ума. Когато vritti потъне, тя приема фино състояние на потенциал или samskara в citta или подсъзнателния ум. Този потенциал отново става vritti при определени условия, когато умът влезе в контакт с чувствени обекти или чрез паметта за обекти от вътрешни стимули. Съществуват степени на vrittis или модификации, които се издигат в ума. Вие можете да проверите или контролирате нисшите vrittis или трансформации. Например гневът е нисше vritti или нисша трансформация. Кsama /прошка/ е vritti от висша степен. С помощта на ksama можете да контролирате нисшето vritti, гнева. Можете да станете yogarudha /установен в йога/ чрез контролирането на всички vrittis в ума. Йогинът не се самоунищожава чрез контролирането на всички vrittis или модификации на ума. Чрез подтискането на трансформациите на ума той добива велики сили. Той става siddha /адепт или съвършено същество/.

Въпреки че умът е един, той преминава през различни положения или състояния, тъй като е съставен от три качества /gunas/ – satva, rajas и tamas. Тези качества влизат в разнообразни комбинации. Модификациите или vrittis на ума са също разнообразни. Спокойствието на ума е satvic vritti. Похотта е rajasic vritti. Мързелът е tamasic vritti.

ЧИТТА ВРИТТИ

/Причини за модификациите на съзнанието/

Патанджали изброява 5 вида читта – врити, които пораждат наслада и страдание. Те са:

1. Прамана –/критерии или образец/ достоверно познание, чрез което нещата или стойностите са измервани от ума или познавани. Неговите средства са:

• Пряко доказателство, от рода на възприятие /пракяша/.
• Свидетелство или слово на признат авторитет, когато източникът на познанието е проверен като надежден и достоверен /агама/.

2. Випаряя –  /погрешно мнение, чиято неправилност е установена след изследване/ превратно познание. Неправилни медицински диагнози, основани на погрешни хипотези, или някога поддържана теория, че слънцето се върти около Земята, са примери за випаряя.

3. Викалпа – /нереална представа или фантазия, опираща се само на словесен израз без каквато и да било физическа основа/ ментално конструиране. Един бедняк може да се чувства щастлив, когато си представя, че пръска милиони. Богатият скъперник, от друга страна, може да умре от глад, тъй като си въобразява, че е беден.

4. Нидра /дълбок сън/, в който липсват представи и преживявания. В състояние на дълбок сън човек не си спомня своето име, семейство или обществено положение, своето знание или мъдрост, или собственото си съществуване. Когато човек забрави себе си в съня, той се събужда освежен. Но ако в ума му се мерне разстройваща мисъл, когато заспива, той няма да си отпочине както трябва.

5. Смрити /памет, придържане към впечатленията от обектите, които човек познава чрез опита/. Има хора, които живеят в свойте минали преживявания, макар миналото да е невъзвратимо. Техните щастливи или тъжни спомени ги държат привързани към миналото и те не могат да счупят оковите си.

Патанджали изброява 5 причини за читта врити, които създават страдание /клеша/. Те са:

• Авидя /незнание, невежество/.
• Асмита /чувство за индивидуалност, което ограничава човека и го разграничават от някоя група и може да бъде физическо, психическо, интелектуално или емоционално/.
• Рага /привързаност, страст/.
• Двеша /отвращение, погнуса/.
• Абхинивеша /любов към или жажда за живот, инстинктивно вкопчване в земния живот и телесните удоволствия и страхът, че смъртта може да ни откъсне от тях/.

Тези причини за страдание остават потопени в ума на садхака.

Те са като айсберги в полярните морета – само върховете им са видни над повърхността. Докато не бъдат усърдно контролирани и изкоренени, не може да настъпи покой. Йогинът се учи да забравя миналото и да не мисли за утрешния ден. Той живее във вечното настояще. Както лекият ветрец набраздява повърхността на езерото и нарушава образа отразен в него, така също читта вритти нарушава покоя на съзнанието. Спокойните води на езерото отразяват красотата около него. Когато умът е спокоен, красотата на Аза се вижда отразена в него. Йогинът успокоява своя ум чрез постоянно изучаване и освобождава себе си от желания. Осемте стадия на Йога му посочват пътя.

ЧИТТА ВИКШЕПА

/РАЗСЕЙВАЩИ ФАКТОРИ И ПРЕЧКИ НА СЪЗНАНИЕТО/

Антарая или разсейващите фактори и пречки, които възпрепятстват практиката на кандидата в йога, са:

1. Вядхи – болест, която нарушава равновесието в тялото.
2. Стяна – безделие или липса на психическа нагласа за труд.
3. Самшая – съмнение или нерешителност.
4. Прамада – безразличие, безчувственост.
5. Алася – ленивост, вялост.
6. Авирати – чувственост, събуждане на желание, когато сетивни обекти завладеят ума.
7. Бхранти Даршана – погрешно знание или илюзия.
8. Алабха Бхумикатва – неспособност да се постигне постоянство на мисълта или концентрацията, така че реалността не може да бъде видяна.
9. Анавастхитаттва – неустойчивост в задържането на концентрацията, което може да бъде отстранено след дълга практика.

Има обаче още четири разсейвания /викшепа/ на съзнанието:

1. Дукха – страдание.

2. Даурманася – отчаяние.

3. Ангамеджаятва – неустойчивост на тялото.

4. Шваса-прашваса – неустойчиво дишане.

За да спечели битката, генералът оглежда терена и врага, след което планира съответни контрамерки. По подобен начин йогинът планира завладяването на Аза.

ВЯДХИ – болест. Като най-първата пречка се отбелязва лошото здраве или болестта. За йогина тялото е първият инструмент за овладяване. Ако превозното му средство се повреди от лошо здраве, кандидатът не може за постигне много. Физическото здраве е важно за психичното здраве, тъй като умът функционира чрез нервната система. Когато тялото е болно или нервната система е засегната, умът става неспокоен или притъпен и инертен, а тогава концентрацията и медитацията стават невъзможни.

СТЯНА – безделие. Страдащият от безделие няма цел, няма път, който да следва, и е лишен от ентусиазъм. Неговият ум и интелект стават притъпени вследствие на бездействието и способностите му ръждясват. Постоянното течение поддържа планинския поток чист, но водата в канавката застоява и нищо хубаво не може да вирее в нея. Безделникът е като жив труп, който не може да се съсредоточи върху каквото и да било.

САМШАЯ – съмнение. Неразумните, невярващите и колебливите, изпълнени със съмнения хора, сами се погубват. Как могат те да се наслаждават на този свят или на следващия, или да намерят някакво щастие? Търсачът трябва да има вяра в себе си и в своя учител. Той трябва да има вяра, че Бог е винаги на негова страна и че никое зло не може да го досегне. Когато вярата бликне в сърцето, тя изсушава похотливост, злонамереност, умствена леност, духовна горделивост и съмнение, а освободеното от тези пречки сърце става спокойно и безметежно.

ПРАМАДА – безразличие. Страдащият от прамада е изпълнен с чувство на собствената си важност, лишен е от всякаква скромност и смята, че само той е мъдър. Без съмнение, той знае какво е правилно или погрешно, но упорства в своето безразличие към правилното и избира приятното. За да удовлетвори своите егоистични страсти и блянове за лична слава, той преднамерено и безскрупулно жертва всеки, който застане на пътя му. Такъв човек е сляп за величието на Бога и глух за Неговите думи.

АЛАСЯ – ленивост. За да премахнем пречката на ленивостта, е необходим неотслабващ ентусиазъм /виря/. Нагласата на кандидата е като на любовник, който винаги жадува да се срещне с любимата, но никога не дава път на отчаянието, безнадежността. Надеждата трябва да бъде неговия щит, а смелостта – неговия меч. С вяра и ентусиазъм той трябва да преодолее инертността на тялото и ума.

АВИРАТИ – чувственост. Това е огромната жажда за сетивни обекти, след като те са били съзнателно изоставени, която е толкова трудно да се обуздае. Без да бъде привързан към обектите на сетивата, йогинът се научава да им се наслаждава с помощта на сетивата, които са напълно под контрол. Чрез практиката на пратяхара, той се освобождава от привързаност и желания и става доволен и спокоен.

БХРАНТИ ДАРШАНА – илюзия. Засегнатият от превратно знание страда от заблуда и вярва, че само той вижда истинската Светлина. Той има могъщ интелект, но му липсва скромност и парадира с мъдростта си. Последством оставане в компанията на велики души и чрез тяхното ръководство той стъпва здраво на краката си по правилния път и преодолява своята слабост.

АЛАБДХА БХУМИКАТВА – липса на концентрация. Както планинският катерач не успява да достигне върха поради недостиг на издръжливост, така и този, който не може да преодолее неспособността да се концентрира, не е в състояние да търси реалността. Може да има само проблясъци за реалността, но не може да я види ясно. Той е като музикант, който чува божествената музика насън, но не може да си я припомни в будно състояние и не може да повтори съня.

АНАВАСТИХАТТВА –  неустойчива концентрация. Засегнатият от анавастхитаттва чрез тежък труд стига до вътрешното виждане на реалността. Щастлив и горд от своите постижения, той става небрежен в своята практика той има чистота и голяма сила на концентрация и стига до крайния кръстопът на своето търсене. Дори в този последен етап постоянното старание е от съществено значение и той трябва да чака, докато божествената благодат снизходи върху него. Както е казано в Катхопанишад: „Азът не може да бъде разбран чрез изучаване и обучение, нито чрез изтънчеността на интелекта, нито чрез много учене, а само от този, който копнее за Него, от човека, когото Той избере. Наистина, за такъв човек Азът разкрива своята истинска същност.

За преодоляване на пречките и постигане на непомрачено щастие се предлагат няколко средства.

МАЙТРИ – дружелюбност или дружба, разглеждана като добродетел, заедно със състраданието /каруна/, ведростта /мудита/ и безразличието /упекша/, обективизирането или съзнателното излъчване на дружелюбност се споменава като средство за умиротворяване на ума. Тези четири добродетели са известни като „брахмически настроения”. Майтри е не само дружелюбие, но също чувство на единство с обекта на дружелюбие /атмията/. Майката изпитва силно щастие от успеха на своите деца поради атмията, чувство на единение. Йогинът култивира майтри и атмията за общото благо и обръща враговете в приятели, без да таи злоба към никого.

КАРУНА – състрадание, милост – положителна емоция, която да бъде култивирана в медитация. Може да бъде разбрана и като божествена милост. Каруна е не само показване на жалост или състрадание и леене на сълзи на отчаяние за нещастието /дукха/ на другите. Състраданието трябва да бъде съединено с предано действие, за да се облекчи нещастието на пострадалите. Йогинът използва всички свои ресурси – физически, икономически, умствени или морални, за да облекчи болката и страданието на другите. Той разделя своята сила със слабите, докато те станат силни. Той разделя своята смелост с тези, които са плахи, докато те станат храбри от неговия пример. Той отрича принципа на „естествения подбор”, а прави слабите достатъчно силни, за да оцелеят. Той става подслон за един и за всички.

МУДИТА – веселост, ведрост или положително състояние на ума, което да се научим да излъчваме. То е чувство на наслада от доброто дело /пуня/, направено от друг, макар и той да е съперник. Чрез мудита йогинът спасява себе си от много скрита завист, като не показва гняв, ненавист и ревност към другите, които са постигнали желаната цел, която той не е могъл да постигне.

УПЕКША – е не само чувство на презрение или пренебрежение към лицето, което е изпаднало в порок /апуня/, или на безразличие, или надменост към него. Необходимо е щателно самоизследване, за да се открие как човек ще се държи, когато се сблъска със същите изкушения. Това е и една проверка доколко човек е отговорен за състоянието, в което нещастният човек е изпаднал, и за опита след това да бъде върнат в правия път. Йогинът разбира грешките на другите като ги вижда и изучава първо в себе си. Това самоизследване го учи да бъде милостив към всички.

По-дълбокото значение на четворното средство на майтри, каруна, мудита и упекша, не може да бъде почувствано от един неспокоен ум. Моят опит ме води до заключението, че за един обикновен мъж или жена, в която и да е общност в света, пътят за постигането на спокоен ум е да се работи с решителност върху два от осемте етапа на йога, а именно асана и пранаяма.

Умът /манас/ и дъхът /прана/ са тясно свързани и дейността или спирането на дейността на едното влияе върху другото. Затова Патанджали препоръчва пранаяма /ритмичен дихателен контрол/ за постигане на умствено равновесие и вътрешен мир.

Разсейващите фактори на съзнанието – читта викшепа се отстраняват бързо чрез рецитиране /джапа/ и съзерцание /бхавана/ на свещенната сричка ОМ, също чрез постоянна практика и преданост към Учителя. Свръхестествените сили, или Сидхи се прибавят към разсейващите фактори, наричат ги „прахосници на време” за човека, който търси единение с Върховния Господар – ишвара.

Друг разсейващ фактор е: клеша – страдание или въвличане, също мъка, усилие, борба. Казва се: „Както изпечените в огъня семена не покълват, така АЗА /атман/ не е обвързан с клешите, щом те са изгорени, чрез мъдрото знание /джнана/.

Има пет причини за въвличане:

1. Невежество /авидя/

2. Аз-съм-ност /асмита/

3. Привързаност /рага/

4. Отвращение /двеша/

5. Жажда за живот /абхинивеша/

Тези фактори създават познавателната и мотивационна рамка за обикновения човек, въвлечен в обусловеното съществуване /сансара/ и невежество за АТМАНА. Тези клеши са коренът на кармичното наслояване /ашая/ в подсъзнанието. Техните последствия се усещат не само в настоящия живот, но определят и качеството на бъдещите прераждания. Клешите съществуват в различни състояния. Могат да бъдат:

• Дремещи /прасупта/ – т.е. съществуват във формата на подсъзнателни активатори /санскари/, готови да се проявяват като психоментална активност.
• Отслабени /тану/ – т.е. временно възпрени последици чрез концентрация или други техники.
• Блокирани / виччхина/ – при което един вид клеши блокира дейността на друг вид.
• Пробудени /удара/ – т.е. напълно активни.

Целта на крия йога е да се постигне отслабване на клешите. Клешите биват напълно изличени чрез реализирането на екстаза, наречен „облака на дхарма” – най-висшето равнище на екстаза /дхарма-мегха-самадхи/, то следва „виждането на различаването”/вивека – кхяти/ и на свой ред предхожда върховното освобождение /кайваля/.

Дхарма=добродетел, Адхарма= порока, за това йогинът е съветван да ги отбягва, за да продължи напред.

Да разгледаме и допълнителните четири разсейвания на съзнанието:

• Дукха – страдание.
• Даурманася – отчаяние.
• Ангамеджаятва – неустойчивост на тялото.
• Шваса – прашваса – неустойчиво дишане.

Дукха – повреда в отвора на оста на колесницата – скръб, болка. Според духовните традиции в Индия, на съществуването е вътрешно присъщо да бъде скръбно. Но това характеризиране е подвеждащо, тъй като открито признаваната цел на йога е абсолютното преодоляване на скръбта или болката. Повечето школи описват върховната Реалност като извънредно блажена /ананда/. Следователно скръбтта се отнася само да заврения в „егото” си индивид, а не до АЗА. Възможно ли е да има по-оптимистична ориентация от тази? Според Патанджали, съединяването /санйога/ между неизменния АЗ и природата /или тело-ум/ е причина за преживяването на страдание. Когато това съответствие е прекъснато, страданието престава.

Йога е определена като „разединяване на съединяването със страданието /дукха-санйога-вийога/.

1. Дукха ни носи и сукха /удоволствието/. Удоволствието и охолството пораждат привързаност /рага/. Разграничават се три вида удоволствия, в зависимост от преобладаването на една или друга ГУНА.

„Саттвика –сукха” е това, което отначало изглежда като страдание, но след това се оказва нектар /амрита/ и е породено от чистотата на собствения интелект, или чистотата на познанието, чийто предмет е АЗЪТ. „Раджаса – сукха” е това, което изглежда изпърво като нектар, но след това се оказва отрова, то възниква от контакта на сетивата /индрия/ със сетивните обекти /вишая/.

„Тамаса – сукха” е това, което се поражда от сън, ленност и нехайство, и впоследствие заблуждава АЗА. В тантризма не е необходимо удоволствието да бъде тревожно отбягвано, защото то крие в себе си или съдържа върховното блаженство. По-скоро духовният търсач бива съветван да открие голямата радост /маха-сукха/ във всички обичайни моменти на наслада.

2. Даурманася – отчаяние, потиснатост, неразположение на духа. Възбуда на ума, произтичаща от провал в осъществяването на дадено желание. То трябва да бъде преодоляно чрез върховно безстрастие /вайрагя/.

3. Ангамеджаятва – неустойчивост на тялото, преодолява се със старателно изпълнение на асаните.

4. Шваса – прашваса – неустойчиво дишане.

Шваса – неустойчиво вдишване, прашваса – неустойчиво издишване. Това е едно от препятствията по йогическия път, преодолява се чрез старание в пранаямата и чрез хранене с лесносмилаема храна. Още, чрез възвеличаване на принципа на чистото съзнание в човешкия живот.

ВАЙРАГЯ – БЕЗСТРАСТИЕ

Свободен от страстно привличане, безметежност.

Означава настроението и практиката на „отричане от света” или отказ от страстта /рага/, понякога изброявано като един от съставните елементи на самоконтрола /нияма/.

Определя се и като „осъзнаване на независимостта на този, който не жадува видимите /земните/ е разкритите /небесните/ неща”. По-висшо разбиране е нежадуване за първичните съставни елементи на природата /гуните/ и произтича от виждането на АЗА /ПУРУША/.

Безстрастието е една от двата висши аспекта на духовния живот, като другият е практикуване на медитативни техники.

Ако практиката не е свързана от нагласа на безстрастие, човек рискува да се възгордее, а не да премине отвъд „егото”.

Безстрастие без практика е като тъп нож.

Тогава психоенергиите отделени чрез практиките не са канализирани и това може да доведе до объркване и заблуда вместо до „освобождение”.

Затова се съветва тяхното своевременно култивиране.

Доша – дефект или недостатък

Дошата е често срещано понятие в Индуистката етика.

В традициите на Йога то обозначава петте морални недостатъка: похот /кама/, гняв /кродха/, алчност /лобха/, страх /бхая/ и спане /свапна или нидра/. Понякога се говори за страст, заблуда, привързаност, похот и гняв. Някой от тях биват замествани с нежелано дишане. Другаде изброяват страх, гняв, леност, прекомерно спане, прекомерно бодърстване, преяждане, гладуване.

Духовния напредък забавят: похот, гняв, страх, заблуда, алчност, гордост, страст, раждане, смърт, подлост, скръб, ленност, глад, жажда за живот, срам, тревожност, скръб, потиснатост и вълнение. Твърди се, че има сто подобни недостатъка. Всички те възникват от духовното невежество и се казва, че са вродени. Всички духовни традиции са съгласни, че обикновеният човек пребивава в състояние на нечистота, което пречи на изгрева на реалната мъдрост /джнана/. Йогическият път може да бъде разглеждан като масиран опит за самопречистване. Абсолютната чистота е равна на освобождението.