RSS
 

Игнажден /20.12./

19 дек.

Общ за цялата българска територия, той е известен и под названията Игнажден, Идинак, Полязов ден, Игинат и т. н. Той е твърде важен годишен момент – около зимното слънцестоене. Това е породило народното вярване, че от Игнажден започва Новата Година и Коледните празници. Тя включва и редица гадания, предсказания, магии за добра реколта, приплод за добитъка. В семейния живот, практики за осигуряване на плодородие и щастие. Срещу празника е първата „кадена” вечеря, тя е само с постни ястия – варен боб, варено жито, ошав, още сурово жито, просо, цели орехи, варена царевица, зеле, лук, пипер. Опича се прясна пита /игнашка/ без специална украса, върху питата или житото забождат свещ и я запалват. Най-възрастната жена прекадява с тамян трапезата, запален върху палешника на ралото. От трапезата се запазва житото, орехите, свещта, пепелта, те имат отгонващи качества и осигуряват плодородие. Сутринта на празника се извършват различни действия. Особено добре е да се разрови жарта и подклади със съчки – то е за плодородие и умножаване на добитъка.

Най-характерния за Игнажден обичай е „полязване”, в който е заложена магията на този ден – Млад ден, Млада година, Нов ден, Нова година, Млад Бог.

Народът отдава голямо значение на първата среща, първият който споходи къщата, наречен полазник. От това какъв е той зависи цялата година за къщата. При влизането в къщата, полазникът носи трески и слама, поставя ги в огнището, а част от тях слага зад вратата и сяда върху тях, „за да мъти”. Домакинята го сипе с пшеница, пуканки, орехи, боб, сушени плодове – за плодородие. После той разравя жарта с клонка от слива, круша, ябълка или друго плодно дърво – за плодородие и много добитък. Полазник може да е и член на семейството, който първи излезе на двора и донесе слама или съчки за огъня.

Някъде освен питата, се правят и колачета, завити на осмици се дават на момичетата, а завитите едно в друго се дават на момчетата. Те са превити, усукани парчета тесто. Едно парче от тях се запазва задължително за Бъдни вечер. Срещу празника жените намотават прежда на мотовилките във вид на кълбета – за берекет, а момите замесват тесто гърбом, и цяла нощ стои до него будна омъжената жена, а през това време останалите играят хоро. Това се повтаря 12 нощи – до Нова година. Особено внимание се отделя на три нощи:

– срещу Игнажден.

– срещу Коледа.

– срещу Нова Година.

Последната вечер се разделя тестото и то се пази за магии и за лек от всички участници. От този ден започва подготовката за коледуване. Игнажден – празникът апогея на ИН-активността и ЯН-жизнеността. Силата „ИН” е отрицателната, луната, тъмнината, женското, водата, студеното, лепкавото, мекото, прекъснатото и т. н. С максимума на ИН-активността и ЯН-жизнеността свършва и дялът на земята, последният от хармонизираните от човека дялове на трите велики сили в „КИ”, както и годишния й цикъл.

Всичко е подвластно на една велика творческа сила „КИ”, в която сега ИН-активността и ЯН-жизнеността са в своя максимум. По този повод с цел хармонизиране с момента, са и обредните действия изброени по-горе.

Постни са храните, защото вечерта е апогея на тези енергии – а храните ни хармонизират с момента, именно тези храни.

Колачетата, питата, най-възрастната жена, полазникът, храните, хората, замесването, огнището, пепелта, сламата, клонките и съчките – те всички отразяват момента и го хармонизират с човека. Няма нищо случайно в обичаите и традициите.

 

Вашият коментар