Кундалини шакти – „змиевидната сила” наричана още КУНДАЛИ, кути – линга, бхуджангини, чакри, сарасвати, раджи, аща – вакра, атма – шакти и редица други имена. Мистериозна психодуховна сила, концептуалната и практическа опора на „Тантризма” и „Хатха – йога”. Тя се възвеличава като опората на всички трактати по йога. Описана е като царица на змиите. Тъй като се твърди, че изпитването на Кундалини се основава на универсалните структури на тялото, ние можем да приемем, че с него са се сблъсквали мистиците през всички епохи. Само в положително ориентирания към тялото езотеризъм, това преживяване е разработено в един пълноценен модел, който след това служи на практикуващите като пътна карта в техните усилия систематично да пробудят силата „Кундалини”.

Според окултния принцип, че тялото е микрокосмос, който вярно отразява големите конфигурации, срещани в макрокосмоса, Кундалини е разглеждана като индивидуализирана форма на космическия женски принцип или „шакти”. Тази божествена сила се проявява под формата на Кундалини, от една страна, и като жизнена сила /прана/ от друга. Кундалини обаче се разбира, като по-фундаменталната сила в духовния процес. Отношението между прана и Кундалини може да бъде сравнено с това между атомната и водородната бомба. Изисква се концентрирано въздействие върху прана, регулирана чрез управлението на дишането, за да се задейства силата на Кундалини, и да се възкачи тя по централния канал /сушумна-нади/ на тялото. Кундалини е изобразявана като пребиваваща в непроявено състояние, блестяща като милион слънца, в най-ниския езотеричен център /чакри/ на тялото. Непроявеното състояние на Кундалини се изразява в представата, че тя лежи навита – три и половина, пет или осем навивки в базисния център. Тази скрита змия затваря вратата към освобождението, който е долният вход към централния канал /сушумна-нади/. В текстовете е казано: „Змиевидната сила, навита на луковицата /канди/, остава там, като закрива с лицето си отвора към вратата на Абсолюта. През тази врата може да бъде достигнат безопасният вход към Абсолюта. Покриваща с лицето си тази врата, великата Богиня е спяща в обикновения човек. Пробудена чрез Буддхи –йога, заедно с комбинираното действие на съзнанието и дъха, тя се възкачва през сушумна като конец, промушван през игла. Спяща под формата на змия, наподобяваща блестящо въже, тя, когато бъде пробудена чрез Йога, с ментална концентрация и управление на дишането се въздига през сушумна. Също като една врата може да се отвори с ключ насила, така Йогинът може да счупи вратата към освобождението с Кундалини. Задачата на Тантрическия Йогин се състои в това, да принуди Кундалините, и да се издигне до темето на главата, където се намира статичният полюс на психодуховната енергия /сахасрара чакра/. Тук е седалището на Шива. Настъпващото в резултат на това повторно единение на Шива и Шакти, бог и богиня, е възхвалявано като върховната цел на Йога. Но се проявява в едно радикално превключване в съзнанието, изличаващо усещането за обособяване и напояващо тялото с божествения нектар, кула – амрита, което се преживява като ненадминато блаженство /Ананда/. Въздигането на Кундалини от базовата чакра до главата се свързва с множество психични феномени, особено топлина и светлина, но също различни видове вътрешни звуци /нади/. Непрестанното стимулиране на Кундалини създава усещане в сушумна на лазене на мравки по гърба. Някои от тези странични физиологични ефекти могат да бъдат твърде разстройващи, особено когато пробуждането на Кундалини стане спонтанно и без подходяща подготовка от ГУРУ. Особено подготвени чрез Яма, Нияма, Асана, Пранаяма, Пратяхара, Дхарана, Дхияна.

Смята се, че крайната реализация на Тантрическия Йогин е по-пълна от тази на Раджа – Йогина, защото включва тялото. С други думи, това не е просто състояние на преодоляване на съзнанието, но озарение и на самото тяло. Тялото се преживява като тялото на Всевишния. По този начин Тантрическият Йогин съчетава идеала за освобождение /мукти/ с идеала за светска наслада /бхути/. Това преживяване е описано от един йогин така: „Внезапно бучене /тътен/, като водопад, усетих поток от течна светлина, обливаща мозъка ми през гръбначния стълб. Напълно неподготвен за подобно развитие, аз бях съвършено слисан, но възстановявайки незабавно самообладанието си, останах седнал в същата си поза, задържайки ума си върху точката на концентрация. Озаряването ставаше все по-ярко и по-ярко, бученето все по-силно, изпитах някакво усещане за люшкане и след това усетих как се изплъзвам от тялото си, изцяло обвит с ореол от светлина”.