В народния календар това е четвъртият ден посветен на божията майка и нейното раждане. Празникът е свързан от една страна с  коледно-новогодишния цикъл на мръсните дни /дните от раждането до кръщението на младия Бог Исус Христос/ ,от друга страна с Богородичния цикъл /Сретение Господне – 2-ри февруари, Успение на Пресветата Богородица-15.август, Рождество на Пресветата Богородица – 8.септември/.
Този ден празнуват не само жените, а и мъжете и децата. Стопанките месят Богородичен хляб. Върху него има често различни фигури свързани с раждането на Христос от Богородица. Част от хляба се раздава на близки и познати за здраве и плодородие. Някъде правят курбан /кокошка/, която също раздават за здраве. Строго се спазват забраните, които съпътстват периода на Мръсните дни.
Този празник пасва точно на момента на свръхактивността на ИН-женската енергия, която олицетворява Божията майка. Персонифициран апогей на активността на свещената женска сила.
Чествайки този празник СВ.Богородица, българският народ едновременно продължава да почита празника на апогея на активността на свещената женска сила, тъй като в неговите представи свещената същност на старото и новото се уеднаквява.
Както си му е редът, на този празник стопанките /адекватите на ИН активността в микрокосмоса/ правят обреден хляб /израз на тяхната активност/, което е в унисон с празнуваната свещена същност, както на новото, така и на старото. Част от този хляб раздават, с което по същество целият микрокосмос се хармонизира с празничното моментно състояние на свещените висши сили, тъй като според изконната вяра  на българина, само в хармонията на човека с тези сили е гаранцията за здраве, плодородие и просперитет.