RSS
 

Свети Константин и Елена – 21 май

20 май

Той е последният пролетен празник, чиято обредност вече подсеща за настъпващото лято. В някой райони моми и ергени връзват люлки и се люлеят. В Родопско и Кюстендилско е голям празник за овчарите. Той е и за предпазване от градушка. Във връзка с преданието е, че Еленка  носи в ръкава си градушка. Еленка и Костадин носят в чувала си градушката. Някъде играят нестинарите.

След като отслужи в църквата свещеника с иконата на СВ. Константин отива при нестинарите и те с иконата в ръце играят на огъня под звуците на тъпан и гайда. До мръкване всички отиват на мегдана и се гощават с хляб, сирене, печени овни. Вечерта на мегдана се играят хора, нестинарите с иконата танцуват върху жаравата под звуците на гайдата и тъпана с възгласите „въх-въх” и така гадаят за градушки, болести, войни, както и начините за избавяне от тях. Нестинарите остават невредими понеже ги покровителства Светеца. Тази игра осигурява плодородие и здраве на хората.

Празникът е пролетният  момент, противоположен на есенния Андреевден. Той отразява началото на последната месечна фаза на възход в която навлизат „ЯН”активността и „ИН”жизнеността в годишния цикъл на КИ.

Времето е топло и хубаво, пашата обилна, влияе на млечността. Сега тя се измерва и е норма за всеки стопанин. Хармонизирането с момента е подсирването на млякото и яденето на сирене, както и курбана.

СВ. Константин е адекват на активността на „ЯН”, а Елена на жизнеността на „ИН”. Народните наименования затова са Костадин и Еленка, но никога Костадинчо и Елена. Елена е по-голяма, тя е като майка на СВ. Константин. СВ. Елена отговаря на момента на „ИН” жизнеността, затова тя е адекват на младост и красота. Те носят торбата с градушката, което е в пълно съответствие на закона за Предела в движението на „ИН” и „ЯН”. Именно възхода на тези енергии е предпоставка за възможна поява на тяхната противоположност, адекват на която е ледените зърна на градушката. Това говори за детайлно познаване на годишното движение на Космическата енергия КИ от дедите ни.

 

Вашият коментар