Нека думите ми бъдат за Вас нежни длани, топли, намазани с благовонни масла, ако някъде ви заболи, това не е от грубо натискане при масажа, а от това, че ви се е обадило ЕГОТО. Отпуснете се и то ще затихне. Да си припомним какво беше ЕГО – психологическият принцип на обособяване, чрез който човек преживява себе си като индивид, различен от всички други същества. Това егоистично съществуване лежи в основата на всички човешки страдания и по тази причина егото се смята за главното препятствие по духовния път. Опитайте се да приемате думите ми и като вибрация, защото се знае, че най-добрата вибрация при изговаряне на думи е на санскрит и български език. По този повод някъде се опитват да превеждат санскритски думи на български, някои преводи са неточни и значението на вибрацията изчезва.

Случва се по-често да спим с отворени очи и така да ни мине живота.

Както в една стара приказка се казва, че всеки миг сме на кръстопът и дали ще вървим напред, надясно, наляво или ще се върнем назад ние си определяме в зависимост от знанията и уменията ни, така градим своята КАРМА.

Винаги сме на ръба на бръснача. Слушам понякога някои казват: „ Това е МОЯ УЧИТЕЛ, той е най-добрия, той е истински йога и т.н. Нищо лошо няма, дано е така, вземай с пълни шепи знания и се радвай, че имаш шанса да попаднеш на правилното място. Посочи го и на твойте познати, ако са готови, стига да не говори твоето ЕГО – защото аз не мога да бъда при лош учител. Но най-добре направи равносметка ти на какво ниво си, защото думите изречени са ИЗМАМНИ. Истината не може да бъде изречени и назована. Стремете се така да общуваме. В противоположност на повечето хибридни форми на Йога, в традиционната Йога преобладават интензивни отношения учител-ученик, за които се смята, че продължават дори и след този живот. ГУРУ – тежък – защото неговият съвет или преценка „тежи” и е опорната точка за цялата структура на преподаването в Йога.

Следната строфа илюстрира върховната значимост на ролята на ГУРУ в практически всички школи:

„Само знанието съобщено от устата на гуру е ползотворно за освобождението, иначе то е безполезно, слабо и е причина за много страдания. Няма съмнение, че гуру е баща, гуру е майка, гуру е Бог. Затова трябва да му се служи с дело, слово и мисъл. Чрез благосклонността – прасада на ГУРУ всичко благоприятно се придобива. Без състрадание – каруна на един истински учител е трудно да се постигне състоянието на истинска спонтанност или естественост. Гуру е сравняван с кормчия, който подпомага ученика, при пресичането на океана на феноменалното съществуване, с лодката построена от неговото знание.

Истинският учител е добре начетен във Ведите, предан на Вишну – принципа на съхранението, БРАХМА – на творението, а Шива – на разрушението, лишен от завист, чист познавач на Йога, изцяло отдаден на Йога и винаги имащ природата на Йога.

Този, който обладава преданост към учителя, който е особено познавач на АЗА, притежаващ изброените характеристики по-горе бива наричан ГУРУ.

Сричката ГУ означава тъмната, а РУ е разрушителят на тази тъмнина. Заради притежаваната сила да разруши тъмнината той е наричан ГУРУ.

Значимостта на „Истинският ГУРУ” произтича от това, че е реализирал АЗА. Тази реализация представлява същностна промяна, която спонтанно се предава на други. Така той непрестанно посвещава други, а същата реализация, въпреки че може би те бавно ще го осъзнаят.

Има много учители на Земята, които дават нещо различно от АЗА, но е трудно да намериш във всички светове този ГУРУ, който разкрива АЗА.

Мнозина са тези, които обират богатството на ученика, но рядък е този, който премахва страданията на ученика.

Този е истинският ГУРУ, чрез самия контакт с който протича върховното блаженство – ананда. Разумният човек трябва да избере такъв човек за свой ГУРУ и никой друг.

Фактът, че само малцина учители се наслаждават на пълно просветление, несъмнено води в някои случаи до експлоатирането на доверчиви ученици. Мнозина наставници очакват не само безусловно подчинение, но също постоянно служене, вероятно дори богато възнаграждение за едно или друго посвещение – дикша. Другаде поставят условия, човек да предаде цялото си имущество и добитък на учителя в замяна на посвещение. В старите писания предупреждават за учители измамници, които просто мямат наивника.

От друга страна срещаме предупреждения срещу напускането на своя ГУРУ, за която постъпка се смята, че има страшни кармични последствия. Например в средновековните сборници има следната заплаха: „Дано този, който изостави своя учител да срещне смъртта. Дано този, който прекъсне рецитирането на мантрата дадена му от учителя осиромашее. Дано този, който изостави и двете, бъде хвърлен в ада, дори той да е съвършен адепт.

Eдин от най-отвратителните грехове е да оскверниш брачното ложе на учителя, за което единственото изкупление е смъртта, чрез прегръщане на нажежена желязна женска статуя или самокастрация. Това е смятано за необходимо, защото в някои школи ученикът става част от семейството и домакинството на учителя. В някои школи извънредният авторитет на ГУРУ се подчертава с обожествяването му, но реалния учител не е никой друг, освен трансцеденталният АЗ.

Казано е:  АЗЪТ е учителят на всички азове, особено на хората, защото той води към най – висшето добро, чрез възприятие и логически извод.

Въпреки това във всички духовни школи се изисква преданост на учител- ученик- учител. Така се хармонизират и спомагат за постепенната трансформация на ученика. Основополагащата идея е, че човек става това, върху което е съсредоточил вниманието си. Няма по-велик от ГУРУ. Той дарява божественото знание – дивяджана и трябва да бъде почитан с върховна превързаност. ГУРУ е важно да следи внимателно духовното съзряване на ученика и да се погрижи той да не става невротично зависим от учителя си, а да бъде наистина свободен.

По този повод ще ви разкажа една история, случила се с мен. След една практика, там някъде в далечното минало, бях поканен да присъствам на срещу между ГУРУТА за вземане на решения. Беше около 3 часа сутринта, природата спеше будна, абсолютна тишина, бяхме на магическо място в скромна колиба с много енергия. По средата гореше огън, дадоха ни чай и лека храна  – срещата трая около 3часа, никой не мръдна, не каза нищо, никой не докосна чая и храната, така тихо си тръгнаха както и дойдоха. Но лицата им излъчваха спокойствие и блаженство – бяха си свършили работата.

Тази среща направо ме зареди с такава енергия, че сигурно преодолях за това кратко време десетилетия практика. За това такива срещи са важни. Не чакайте на срещите да ви се даде вълшебното хапче и да постигнем целите, не, ние се събираме отново с цел да посочим с пръста, че там е …ТОЙ. Защото Йога е самореализация, самопреодоляване. Освен да ви сочи с пръста, че по този път е истината с този модел практики. Никой няма право да ви се бърка в усещанията и преживяванията. Да докосне, да даде съвет – да, и толкова. Не определяйте кой е капацитет по външни белези, кой е с по-дълга брада, какви дрехи носи, първи шампион с най-много медали, най-добре изпълняващ асани, най-силно провикващ се. Търсете стойностните неща, а те са вътре в нас. Когато практиките са стойностни, засияваме с ореол с голям капацитет и този ореол все повече във времето заблестява и се увеличава.

Йога е много проста наука, основава се на дребните, малките тайни, захванете се с няколко техники и ги усъвършенствайте, така ще стигнете до успеха. Ако се отдадете на ходене къде ли не по курсове, сбирки само за това, че ще имате диплом, признание, това е ЕГО, няма успех, губим си времето, да, ще знаем много, което е външно, ако не го реализираме в своята практика.

Забелязали се, че рано сутрин може най-добре да се видим колко сме добри и красиви в едно езеро. Защото няма вълни и мътилка. Опитаме ли се да навлезем грубо в него, тръгва мътилката, появяват се вълнички и нашия образ изчезва. Сутрин рано, природата е тиха и безмълвна, тя си е така, колкото и да я тъпчем, горим, сечем, обиждаме. Това е БУДДХИ, това е върховната истина, към която се стремим, но тя не може да се изрази с думи, не може да бъде чута и видяна, тя е един полъх, едно сияние в нас. Опитаме ли се да действаме, това значи изчезва правилното отношение към „ЯМА  и НиЯМА” – изчезне ли морала в само едно от звената в йога идва мътилката, появяват се вълничките, включил се е „манас”, нисшия ум, и образа ни изчезва.

ЯМА – етична дисциплина

–        АХИМСА – ненасилие, заедно вървят и

–        Абхая – безстрашие

–        акродха – свобода от гняв

Добротата на ума, чистото сърце смекчават всички страдания. Мекотата към другите и твърдостта към себе си вървят ръка за ръка. Насилието е състояние на ума, не е начин на хранене.  Насилието се поражда от страх, слабост, незнание, неспокойствие.

САТЯ – най – висшето правило – правдивост.

Контролът на речта води до изкореняване на лъжи, клеветничество, клюкарстване, осмиване.

АСТЕЯ – желанието да се притежава и да се наслаждава, подтиква човека към злодеяния, да се краде и да се желае чуждото.

БРАХМАЧАРЯ – целомъдрен живот, въздържаност.

Факт е, че загубата на семе води до смърт. Докато семето се съхранява, не съществува страх от смъртта. Подчертава се въздържане на тялото, речта и ума. Човек, който вижда божественото във всичко е брахмачаря.

АПАРИГРАХА – въздържане от алчност. Тогава всичко от което се нуждае, ще идва само. Така се успокояват ума от тревоги, постига покой, който го пренася отвъд илюзии и страдания.

НИЯМА – правила за индивидуално поводение.

ШАУЧА – чистота на тялото.

САНТОША – удовлетвореност. Умът удовлетворен се концентрира. Задоволството носи блаженство, щастие, познава истината и радостта.

ТАПАС – пламенно усилие

1.Към тялото: а) брахмачаря и ахимса

б) истинност

2. Към речта

3. Към ума – уравновесеност, самообладание

СВАДХАЯ – изследване на АЗА. Обучение на себе си.

ИШВАРА ПРАНИДХАНА – всички действия на Бога.

Всяко едно от звената в йога е насочено към това да няма мътилка и вълнички. След морала, който е най-важното, идва АСАНА. Нека се разбере правилно  – СУТРА значи нишка – нишка, по която се движим към знанието, та в сутрите на Патанджали е казано: „Удобна и стабилна поза, в която можем да останем достатъчно дълго време, за да медитираме. Ако в тях не добавим и ЯМА и НиЯМА, колкото и да е удобна и стабилна, колкото и да е сложна, отново повтарям, йога е наука за простите неща – та това не е АСАНА, защото само цъфти нашето ЕГО и вълничките с тинята са в езерото, няма затихване на МАНАС. Само остават хвалбите, ох каква АСАНА, аз колко съм велик, колко медали имам и т.н. Някъде дори, с цел да се усложни АСАНАТА, се прилага и насилие, дърпат, натискат, стъпват.

А в ПРАНАЯМА? – тази дума е многозначна, както и йога – в това звено, къдет си играем с живота и смъртта – отново ако не включим в изпълнението ЯМА и НиЯМА, можем да отидем в психиатрията. Чрез ПРАНАЯМА отпушваме енергийните канали, увеличаваме енергийния капацитет и отново няма вълнички в езерото, то е тихо и чисто.

ПРАТЯХАРА – не успокоим ли сетивата, не ги ли отстраним от УМА само страдание и бурно и размътено езеро. Това са звената, които олицетворяват най-добрата вибрация. А.У.М. – лодката, която ще ни преведе през океана на съществуването, за да достигнем до брега на Абсолюта.

Естествено живеем в свят материален, устроен на база парични взаимоотношения, нищо лошо няма да имаш автомобил, дом, компютър, материални неща, които определят статуса ти и реализацията в обществото, но нека те ни служат, а и да не се случва обратното, нека се грижим за тях, но най-вече да се погрижим за себе си, защото няма по-важно нещо от НАС на този свят. Ние сме единтична, автентична самоличност, която заедно с другите определя КОСМОСА.

Знае се, че чрез практиките в йога се отпушва нашия вътрешен потенциал и ние се реализираме в живота, така се докосваме до най-важните неща – любовта и познанието, състраданието и мъдростта. Постигаме здраве и щастие. Стремежът към щастието е вътрешно присъщ на човешкия живот. Обикновено той приема формата на търсене на приятни преживявания и едновременно с това избягване на донасящи страдание изживявания. Но от гледна точка на йога, нито сетивното, емоционалното, нито интелектуалното удоволствие може в крайна сметка да задоволи човека. Само възстановяването на истинската му самоличност като трансцедентален АЗ гарантира края на неговата непрестанна жажда за все нови и нови приятни преживявания. С други думи, ние търсим щастие на погрешни места или във външни неща, или във вътрешни състояния, докато природата на АЗА, е блажена. Възстановяването на истинската самоличност е най-голямата награда за всички възможни човешки въжделения. Йога се занимава с подпомагане на осъществяването на освобождението като висше благо на човешкия живот. За това е необходимо да осъществим следните цели – материално благосъстояние, морален живот, любов и преданост. Несравнимо е щастието от осъзнаване на съвършената свобода, присъща на трансцеденталната реалност. Всичко това, което сме ние, е резултат на нашите мисли. То е създадено от нашите мисли. Щастието следва човека, който говори или действа с чиста мисъл така, както сянката никога не го напуска.

А за любовта – бхакти, нека не я объркваме с увлечението, тази любов е фалшива. Ако любовния ви живот е изчезнал, а сте се заловили за него, то ще бъде бариера за вашето пътуване вътре във Вас. Не се обезсърчавайте!!!

Медитирайте! Медитацията е да попаднеш в сърцето, а когато попаднеш в сърцето, възниква любов. Те вървят заедно, защото са един вид енергия, тогава много любов ще се лее около Вас, ще преливате от любов, тогава мислите изчезват, те вече не забулват с облаци съществата, където я няма маранята на съня, който те заобикаля – утрото за теб е дошло! Защото умът е болестта. Така че спрете да мислите и тя ще се случи, както медитацията. Но затова трябва енергия. Йога практиките дават тази енергия.

Мъдростта – джнана възниква от практиката на Йога. Йога произлиза от мъдрост. За посветилия се на Йога и мъдростта, нищо не е непостижимо. Чрез милостта се ражда мъдро знание – джнана, чрез джнана се осъществява Йога. Чрез Йога се добива освобождение. Следователно, чрез милост всичко се постига. Този АЗ не се постига с наставления, нито чрез интелекта, нито чрез много учене. Постиган е само от този,с който „ТОЙ” избере. На такъв човек Азът разкрива своята природа. Къде е истината? В средният път. Посредством своето неотклонно усилие в духовния процес практикуващият спечелва благоволението „МУ”. Пълно упование в личните усилия и пълно осланяне на божествената намеса. Той се грижи за последователя! Кога „ТОЙ” ще ни обърне внимание? Когато сме интелектуално скромни и с благочестив подход, без да сме подбуждани от любопитство, когато поставим над всички съкровища любовта, умереността и смирението. Любовта поражда смелост, умереността създава изобилие, а смирението поражда сила. Да не забравяме обаче, че смелост без любов е грубост. Изобилие без умереност води до злоупотреба. Сила без смиреност възпитава надменност и деспотизъм. Състраданието – каруна е, когато към болката добавиш любов, а жалостта – когато към болката прибавиш страх. Вилапини – жалеене, тук практикуващия се приучава да гледа със спокойствие на всичко, за да се разпадне, умиротвори ума му. По естествен начин, когато практикуваме непривързаност – асанга-бхавана, също умиротворяваме ума си и придобиваме качества да извършваме само добродетелни действия.

Който практикува Йога е безстрашен.

Ние не можем да реализираме усилията си и без да придобием качествата – различаване, отсъствие на желание, добро поведение и любов. Различаване на реалното от нереалното, в света има два типа хора – които знаят и които не знаят, добре е да намерим знаещите.

Да разгледаме двата модела, предложени от Йога, на различаване:

–        ВИЧАРАНА – чрез задълбочено разглеждане на духовните учения, стигаме до различаване, то води до постепенно изоставяне на своеволието, гордостта, ревността, заблудата и дава възможност за разбиране на скритото значение на свещените учения.

–        ВИВЕКА – различаване – признаването на различието между реалното – сат и нереалното – асат – истината и измислцата и особено между Трансцеденталния АЗ и НЕ-АЗА – анатман.

Сат – върховната Реалност, вечна и неизменна / акшара – нетленен, също неговия символ „ОМ” / това е Абсолютът. Също е опоменато и като САЧЧИД-АНАНДА / съществуване – съзнание – блаженство/ това са трите съществени аспекта на Абсолюта. Те обаче не са качества, защото Абсолютът е безкачествен /ниргуна/ или над гуните – тамас, раджас и саттва, и неделим /акала/. Затова блаженството не е състояние на ума, а състоянието, което остава, когато всички психоментални феномени, включително преживяването на радост, са били трансцедентирани /самопреодоляване/ преминаване отвъд ограниченията на его привичките.

Асат – несъществуващото. Съществуващото може да възникне само от съществуващото, което предполага отхвърляне на доктрината на сътворението от нищо, както се твърди в някои идеологии. Тук може да се зададе и въпросът, защо съществува нещо, а не нищо, и каква може да бъде природата на нищото. Тук се отхвърля идеята за създаване на нещо от нищо. Сътворението е винаги само манифестацията на скрити възможности. Крайната причина се нарича пракрити /творкиня/ или природата. Всички видими и невидими форми са просто трансформации /паринама/ на тази първична субстанция. Всичко това може да се осмисли единствено при постигане на „ШУСЯ” /пустота/ – най-висшето състояние на екстаз /самадхи/, описано като пусто и пълно /пурна/ едновременно.

Вечното разделение между ДУХА /ПУРУША/ и ПРИРОДАТА/ ПРАКРИТИ/.

ПУРУША – трансцеденталното съзнание, което е наблюдателят /сакшин/ на всички психоментални преживявания или още съзерцателят /дрищи/, този, който почива в замъка /тялото/ и консумира всички Злини. Още  – силата на Съзнателността /чити- шакти/ се приема като абсолютно различен от природата /пракрити/, която е лишена от всякакво съзнание. Казва се също, че „ПУРУША” в неговата свързаност с тело-ума, е с размерите на палец „палечко”.

ПРАКРИТИ – на природата е свойнствено движението. Нейната динамика се дължи на взаимодействието на трите типа първични съставни елемента /трите гуни – саттва, раджас и тамас/. От това съчетание е изтъкан целия модел на космическото съществуване, от висшето до нисшето. Гуните лежат в основата на всички материални и психични реалности. Говори се за нисша природа, в която влизат висшия ум „Буддхи”, Аз – факторът /АХАМКАРА/ и петте елемента /бхута/ – земя, вода, огън, въздух, етер, а висшата природа е жизнения принцип /джива-бхута/, означаващ АЗА /пуруша/. Това разбиране е като пътеводна карта на йогина, който се стреми да се придвижи в съзнанието от външното към вътрешното, след това към трансцеденталното измерение и накрая отвъд орбитата на Природата до отвъдсъзнателния АЗ.

Знанието /ДЖНАНА/, породено от различаването /ВИВЕКА/ е пряко средство за постигане на ОСВОБОЖДЕНИЕ. Чрез това знание в /САМАДХИ/ се вижда различието между Трансцеденталния АЗ и /САТТВА/ – най-висшият аспект на неудушевената природа. Светлината на АЗА се отразява в САТТВА. Когато САТТВА на съзнанието  толкова чиста, колкото АЗА, състоянието на ОСВОБОЖДЕНИЕ „КАЙВАЛЯ” бива постигнато.

Когато тялото Ти пожелае нещо, спри се и помисли, дали ти го желаеш. Не влизайте в заблуждение да мислите, че Вие сте тялото. Не правете компромис между добро и зло. Вършете добро, та каквото ще да става. Изучете скритите закони на природата и живейте съобразно с тях, защото природата забавлява глупавите, умните учи, а на мъдрите разкрива тайните си. Добре е да се различава не само полезното от безполезното, но и повече полезното от по-малко полезното.

Отсъствието на желание е също важно качество. Различаването Ви е показало, че желаните неща като богатство, власт не са необходими. Всяко

егоистично желание, колкото и да е възвишен неговият предмет, връзва ръцете ни. Не търсете да видите резултата от делата си, желаеш ли някой да е благодарен за тях – това също е желание. Не се стремете да придобивате качества, те ще си дойдат сами от постоянната практика. Не желайте да блестите, остроумничите, да сте словохотливи. Добре е да говорите малко или нищо не казвайте, ако нещо кажете нека да бъде искрено, добро и полезно. Отстранете желанието да се бъркате в чужди работи, докато не наврежда на друг.

Проявявайте самообладание в мислите или контрол върху ума, така че мисълта Ви да бъде спокойна и ясна. Не забравяйте, че истинскат полза се пренася за Вас и човечеството само тогава, когато мисълта се превръща в дело. Бъдете готови винаги да помагате, но без да се натрапвате. Каквато и да е Вашата КАРМА, понасяйте я с търпение и благодарете, че не е по-тежка.

„Екаграта” /еднонасоченост/- значи, че нищо не би трябвало да те отклони от Пътя, дори за минутка – нито изкушения или светски удоволствия. Имайте доверие в себе си, не се самообвинявайте, по Пътя има много трудности и лишения, но нали вие сте искра от Божествения пламък, която Ви прави силни и няма нищо, което да не можете да постигнете, стига да го пожелаете.

Избягвайте одумването, жестокостта и суеверието, те са престъпление против Любовта. Който е вече по Пътя, той не живее за себе си, а за другите. Мъдростта не прави способен да помагаш, Волята насочва Мъдростта, Любовта вдъхновява Волята – качества, които са ни нужни да придобием, за да се движим по Пътя.

Най-вече качества, които променят съзнанието, за да е чисто като на дете, което е и върховната цел в Йога.

Изброяват се пет вида /читта врити/ причини за модификациите на съзнанието:

1. Прамана – достоверно познание.

2. Випарая – превратно, погрешно познание.

3. Викалпа – ментално, нереално конструиране.

4. Нидра – дълбок сън.

5. Смрити – памет, придържане към впечатленията от обектите, които човек познава чрез опита.

Изброяват се и пет причини, които създават страдание и те са:

1. Авидя – невежество.

2. Асмита – чувство за индивидуалност, може да бъде физическо, психическо и емоционално.

3. Рага – страст, привързаност.

4. Двеша – отвращение, погнуса.

5. Абхинивеша – любов към или жажда за живот.

Докато те не бъдат усърдно контролирани не може да настъпи покой. Йогинът успокоява своя ум  чрез постоянно изучаване и освобождава себе си от желания. Осемте звена на Йога му посочва пътя.

Изброяват се и девет разсейващи фактори и пречки на съзнанието /читта вишепа/:

1. Вядхи – болест.

2. Стяна – безделие.

3. Самшая – съмнение.

4. Прамада – безразличие.

5. Алася – ленност.

6. Аварити – чувственост, събуждане на желание, когато сетивните обекти завладеят ума.

7. Бхранти Даршана – погрешно познание.

8. Алабдха Бхумукатва – неспособност да се постигне постоянство на мисълта.

9. Ани вастхитаттва – неустойчивост в задържане на концентрацията.

Има и още четири разсейвания:

1. Дукха – страдание.

2. Даурманася – отчаяние.

3. Ангамеджаятва – неустойчивост на тялото.

4. Шваса, прашваса – неустойчивост на дишане.

За преодоляване на пречките и постигане на непомрачено щастие се предлагат няколко средства, като най-доброто е четворното средство:

1. Майнтри – дружелюбие.

2. Каруна – състрадание.

3. Мудита – наслада.

4. Упекша – равнодушие.

Моят опит ме води до заключението, че за един обикновен мъж или жена, пътят за постигането на спокоен ум е да се работи с решимост върху два от осемте етапа на Йога, а именно – асана и пранаяма.

Разсейващите фактори на съзнанието /читта – викшепа/ се отстранява бързо чрез рецитиране /джапа/ и съзерцание /бхавана/ на свещената сричка ОМ, също чрез постоянна практика и преданост към Учителя. Свръхестествените сили /сидхи/ се прибавят към разсейващите фактори, както и посвещението /дикша/, наричат се „прахосници на време” за човека, който търси единение с Върховния Господар / ИШВАРА/.

Допълнителните разсейващи фактори са страдание /клеша/, отчаяние, подтиснатост /даурманася/, неустойчивост на тялото /ангамеджаятва/ и неустойчиво дишане /шваса – прашваса/.

Съединяването /санийога/ между неизменния АЗ и природата /или тело-ум/ е причина за преживяването на страдание.

Съществуването е блаженно /ананда/, когато се докоснем до реалността, а свързано със страдание само за заврения в ЕГО – то си индивид.

Страдание носи и /сукха/ удоволствието. Удоволствието и охолството пораждат привързаност /рага/.

В тантризма не е необходимо удоволствието да бъде отбягвано, защото то крие в себе си или съдържа върховното блаженство. По скоро духовният търсач бива съветван да открие голяма радост /маха-сукха/ във всички обичайни моменти на наслада. Поради възбуда на ума, произтичаща от провал в осъществяването на дадено желание се появява отчаяние, подтиснатост на духа /даурманася/. То трябва да бъде преодолявано чрез върховно безстрастие / вайрагя/. Да уточним веднага какво означава безстрастие:

Един от съставните елементи на самоконтрола /НИЯМА/ и се определя като осъзнаване на независимостта на този който не жадува видимите /земните/ и разкритите /небесните/ неща. По висше разбиране е нежадуване на първичните съставни елементи на природата /гуните/ и произтича от виждането на АЗА /ПУРУША/. Безстрастието е един от двата висши аспекта на духовния живот, като другия е практикуване на медитативни техники. Ако практиката не е свързана от нагласа на безстрастие, човек рискува да се възгорее, а не да премине отвъд „ЕГОТО”.

При безстрастие без практика, психоенергиите не се канализират и тогава може да се объркаме и заблудим, вместо да постигнем „ОСВОБОЖДЕНИЕ”. За това се съветва тяхното едновременно култивиране.

Неустойчивост на тялото /ангамеджаятва/ се преодолява чрез старателно изпълнение на АСАНИТЕ.

Неустойчиво дишане /шваса – прашваса/ преодолява се чрез старателно изпълнение на ПРАНАЯМА и чрез хранене с лесносмилаема храна. Още, чрез възвеличаване на принципа на чисто съзнание в човешкия живот.

Чрез правилни практики пренасяме тялото и ума на равнището на Аза, като че ли Азът бие камбаната във всяка клетка, като казва: „Аз съм тук, аз съм там и аз съм навсякъде”. Този глас е пътеводната светлина в садханата /постоянната практика/ – наречена ГУРУ.

САДХАНА – ключ към свободата. Садхана съвсем не е теоретично изучаване на текстовете за йога. Тя е духовно стремление. Търсача /садхана/ трябва чрез постоянна практика да разпали божествения пламък в себе си. Младият, старият, дори болният и немощният, постигат съвършенство в йога чрез постоянна практика. Успех не се постига, чрез носене на дрехите на учителя, нито чрез говорене за него, нито чрез докосване до него,нито чрез посвещения, нито чрез пиене на вода от измитите му крака, единствено постоянната практика е тайната на успеха.

Чрез непрекъснато практикуване първо на физическа тренировка, той придобива познанието на истината /таттва-джнана/, т.е. истинската природа на човешката душа като идентична с Върховния ДУХ изпълващ Всемира, чрез съгласуване на тяло, сетива, ум, разум и АЗ, човек постига наградата от вътрешен мир и осъществява стремлението на своята душа, да срещне своя творец.

Процеса ще разгледам и със следната притча:

Тялото е колесницата, разума – кочияша, ума – юздите. Азът е немият свидетел, който се вози в нея. Сетивата са конете, а техните обекти на желания са пасищата. Когато сетивата и ума се обединят с АЗА – постига се състоянието /бхоктри/ – наслаждаващият се.

Неспособният за различително знание не може да обуздае неговия ум, сетива. Способният за различително знание винаги контролира своя ум, сетивата му са като послушни коне. За да се осъществи реализацията, това не е достатъчно, ако не стигнем и до самоотричане. Не да се отречем от света, защото по този начин се отричаме и от твореца, а от всичко, което ни отвлича от Пътя към НЕГО. Йогинът смята за своя привилегия да изпълнява дълга си, както и че няма право на плодовете на свойте действия.

След усилена практика многогодишна може да постигнете и Безсмъртие. То често е приравнявано към състоянието на „Освобождение”, в който случай то обозначава безсмъртието на ДУХА. Телесното безсмъртие се подразбира като коренно преобразено. Едно превъзходно тяло, надарено с извънредна сила и доблест и свободно от болести. Чрез практиките, когато текне „амрита” и просмуче тялото от главата до петите се преодолява стареенето и дарява безсмъртие, както и осемте магически сили /сиддхи/. За да започне отделянето на АМРИТА се препоръчва КХЕЧАРИ – МУДРА, тя предпазва от призляване, глад, жажда, отпадналост, болест, стареене и дори смърт. Тя дава божествено тяло. Тази техника преодотвратява изтичането на семенна течност, дори когато човек е в обятията на страстна жена.

Без ревностна практика и задълбочено изучаване на слоевете на цялостното същество, човек не може да чуе чистите тонове на Аза. Само чрез огледалото на Йога човек се опознава и Йога ни готви за един достоен, смислен живот.