Името е и тайна, и охрана за човека. Най-добре е да даваме на детето име на светец. По този начин ние му избираме небесен покровител. Името укрепва у човека качества, изработени от носителите на тези имена. Човек неволно се включва към името на егрегора и служи като негов проводник във физически план.

Името определя не само особените съдби на хората, но и сроковете за тяхното осъществяване. Ако вие сте силен, то приемете за свой собствен синоним името на някое божество, покровител на изкуствата. Отъждествявайте себе си с него и вие ще получите неговата поддръжка. Не трябва да назовавате детето с името на неотдавна починал роднина, защото то може да получи неговата съдба. Това може да се направи след 5 години, когато енергийните канали се затворят.

Съществува поверие, че не трябва да си сменяте нито името, нито шапките – това е все едно да си смените съдбата. Главата се явява като дом за съзнанието и шапката силно се “намагнитва“ с излъчванията на съзнанието. Освен това, човек живее в свой собствен информационно-енергетичен пласт на пространството, което определя неговата съдба. И така, тази смяна на шапките, на имената, на дрехите може да ви навлече съдбата на друг.

За да усилите значението на имената, назовете децата на името на родителите си. Но ако родителите ви са нравствено слаби личности, то ще се предадат и недостатъците им.