Беше ми самотно да бъда само един.
Затова направих така, че да станем двама.
И после дойде ти.
Ти бе най-прекрасното същество с невинните си очи, но аз те обичах отдалеч, и все пак тъй отблизо.
Любовта ми бе непостижима за теб.
Ти не знаеше, че те гледах през очите на всеки срещнат.
Ти не разпознаваше гласа ми в шума на вятъра.
Ти мислеше, че земята е само пръст и камъни, не разбираше, че те са моето тяло.
Когато заспиваше, ние се срещахме в сърцето ти и нашите души се любеха като Един.
С такава страст ние сътворихме нови светове.
Но когато се събудеше, ти не си спомняше нищо.
Мислеше си: „Това е просто сън”.
И за теб настъпваше още един самотен ден.
Но в твоето сърце аз винаги ще те очаквам, моя любов.
Защото истината на нашата обич и за Цялото е вечна.
Нашата обич е Матрицата на Всичко, Което Е.
Спомни си, моя любов,
В сърцето ти аз вечно ще те чакам,
В онова мъничко кътче на сърцето.