Общ за цялата българска територия, той е известен и под названията Игнажден, Идинак, Полязов ден, Игинат и т. н. Той е твърде важен годишен момент – около зимното слънцестоене. Това е породило народното вярване, че от Игнажден започва Новата Година и Коледните празници. Тя включва и редица гадания, предсказания, магии за добра реколта, приплод за добитъка. В семейния живот, практики за осигуряване на плодородие и щастие. Срещу празника е първата „кадена” вечеря, тя е само с постни ястия – варен боб, варено жито, ошав, още сурово жито, просо, цели орехи, варена царевица, зеле, лук, пипер. Опича се прясна пита /игнашка/ без специална украса, върху питата или житото забождат свещ и я запалват. Най-възрастната жена прекадява с тамян трапезата, запален върху палешника на ралото. От трапезата се Прочети целия текст »