Материалистичните философи отричат, че някакъв нематериален принцип – като „душа” или „дух” – надживява смъртта на физическото тяло. Този едноизмерен възглед на човешката природа е категорично отхвърлен от всички школи на йога, включително от прагматичната традиция на будизма. Авторитетите на Йога са на едно мнение, че особена важност е как човек умира. Само пълният контрол върху процеса на смъртта, постиган чрез пълна осъзнатост по време и след напускане на тялото, гарантира едно добро следсмъртно съществуване. Големият идеал е да се „умре”, т. е. да се трансцедентира его илюзията, докато човек е още жив, така че смъртта да не дойде като изненада, а като нещо сравнимо с преобличане. Казано е, че: Този практикуващ, който по време на напускането, т. е. смъртта, насочи с устойчив ум жизнената сила (прана) към междувеждието, докато остава обвързан от любовта (бхакти) и от силата на йога, достига до този върховен божествен Дух (пуруша). Контролиращ всички врати на тялото, ограничил ума в сърцето, задържал жизнената сила в главата и установен в йогическа концентрация (дхарана), докато рецитира „ОМ”, свещената сричка представляваща Абсолюта и помнейки Мене (т. е. Кришна). Този, който напуска тялото по този начин, достига най-висшата цел на „освобождаването”. Такъв човек преодолява закона на моралната причинно-следствена връзка (карма) и прекратява цикъла на повтарящите се раждания и умирания.

В притчите в „Бхагавадгита” е казано: „И този, който в последния час, напускайки тялото, помни Мене, единствено Мене – достига до Моето битие, в това няма съмнение”. Каквото битие човек помни, когато изоставя тялото си накрая, точно това битие той постига, преобразявайки се винаги в това битие.

След смъртта остава свръхпроводимото тяло (ативахика) или тяло на следсмъртното състояние. Това тяло се подхранва от надгробните приношения. То е междинен преносвач на преустановената самоличност преди придобиването на тялото, присъщо на напусналия дух (претадеха) и след това на едно „тяло на наслаждението” (бхога-деха), в които починалите берат плодовете на техните земни дела – или в рая или в ада. Някъде в йога е казано, че Ативахика е универсалното, вездесъщо тяло на единичната реалност. То е прославяно като истинското тяло на човешките същества, докато физическото тяло е разглеждано като чиста илюзия.

От гледна точка на най-висшия потенциал човешки – постигането на освобождение (мокша) се разглеждат като трите врати на ада: гнева (кродха); алчността (лобха) и желанието (кама).

Смъртта ще я доразгледаме с обясненията за „джива” – живот; жив; ментален огън; обособения АЗ, който е противоположност на трансцеденталния АЗ … и „КАРМАН” – действие; дейност; изписвана също „КАРМА”.