Може да означава и радост, и трансцедентално блаженство.

В Хатха-йога се разграничава блаженството като ментално състояние /читта-ананда/ и като абсолютното свойствено блаженство /сахаджа-ананда/, отнасящо се до „Абсолюта”.

В Класическата Йога терминът обозначава един от съпровождащите феномени но съзнателния екстаз.

Разграничават се седем равнища на преживяване на блаженство:
1. Ниджа-ананда – вродено блаженство, преживяването на блаженство като нещо различно от обективния свят.
2. Нирананда – преживяването на блаженство в обективната реалност, в резултат от възкачване на жизнената сила-прана, към темето на главата.
3. Пара-ананда – върховно блаженство, реализацията на Аза смесена с последователно схващане на обективни съдържания, произтичащи от слизането на прана от главата към сърцето, където става апана.
4. Брахма-ананда – брахмическо блаженство, което е изпразване от всякакви обективни съдържания, произтичащо от възходящо движение на прана във формата на удана. (Удана-възходящ-въздигащ се дъх).
5. Чид-ананда – съзнателно блаженство – реализацията на Аза като субект, обект и средство за познание, произтичащо от преобразуването на прана от удана в поток вяна, (Вяна-поддържа вдишването прана и издишването апана.)в централния канал „сушумна-нада”.
6. Джагат-ананда – световно блаженство, реализацията на Аза, като съвършено идентичен с тялото и света.
7. Ананда-самапати – блаженно съвпадение, с обекта на съзерцание. Съзнателен екстаз на високо равнище – сампраджната-самадхи.

Индусите очертават степени на блаженство. Най-ниската степен е удоволствието от стимулирането на сетивата. Дори тръпката на оргазма, който е най-силното удоволствие от стимулирането на сетивата е само сянка от блаженството изпитано на фините /сукшма/ равнища на съществуване. Дори множеството степени на блаженство, изпитвани от божествата, обаче са малки, в сравнение с блаженството на съвършената свобода, присъщо на трансцеденталната реалност, реализирана от просветлените адепти.