Всеки последовател по духовния път в началото става жертва на депресирано състояние. Вие трябва да преодолеете това настроение чрез точна преценка, разсъждаване, пеене на Божественото име, молитва и т.н. Това настроение е както един отминаващ облак. Ще го отминете, ако сте бдителни. Не бъркайте емоцията за обожание.
Когато изпаднете в настроение на депресия, пейте енергично Божественото име; седенете сами в стаята си и го пейте с разтопено сърце. Ако искате можете да пеете тихо. Това е един лесен начин да се излеза от това нежелано настроение.
Опитайте се да контролирате всички необуздани изблици на плач. Това е слабост, едно негативно състояние. Но при случай, позволете бисерите от божествена любов или екстаз да капят по лицето ви, когато сте в дълбоко молитвено или медитивно състояние.
Пролейте сълзи на чиста, божествена любов когато сте сами и общувате с Бог. Не плачете в присъствие на други. Редките перлени сълзи на божествена любов са резлутат от стапянето на сърцето в огъня на преданост, също огъня на мъчителната раздяла от Бог.
Понякога човек се преструва, че е поклонник. Той пролива фалшиви сълзи за да накара съседите си да мислят, че е голям поклонник. Поради симпатията, неговите съседи също почват да плачат – но няма и йота преданост в техните сърца.
Обожанието е много рядък дар от Бог. Плачът сам по себе си не е критерий, по който да съдите за природата на обожание в мъж или жена. Не бъркайте крокодилските сълзи на лицемерния bhakta (поклонник) с непристорените перлени капки на божествена любов, които вдъхновяват и издигат случайните свидетели. Човек може да не плаче външно и все пак да е бъде искрен, тих поклонник.
Идентифицирайте се с беземоционалното състояние или Brahman, и почивайте завинаги в мир.
Сатвичната (спокойна) емоция е тиха. Раджастичната (страстна) емоция е ужасна. Тамастичната (мрачна) емоция е объркана. Раджастичните и тамастични емоции са с нечиста природа и затова не могат да имат отражението на щастливата природа на atman. Раджастичните и тамастични емоции представляват отражение на разума, но не и на щастието. Сатвичните емоции представляват отражение на щастието и на разума.