RSS
 

Димитровден – 26 октомври

26 окт.

Най-голям между есенните празници е Димитровден. В представите на народа е определен момент в природата, както се вижда от израза „Св. Георги лято носи, а св. Димитър – зима“. Тогава свършва традиционният период, за който се наемат овчарите, говедарите и ратаите. Периодите са от Гергьовден до Димитровден, както и от Димитровден до Гергьовден, както и от Димитровден до Димитровден. Уредили договорните си отношения, наемните работници празнуват /обикновено в кръчмата/ без да се извършват някакви обреди.
И на този ден се устройват курбани, селски сборове и служби. Навред се прави Димитровска задушница, в събота преди празника.
Димитровден – преди смяната на религията и календара се е празнувал на 1. XI.-винаги сряда, изместен е три дни, защото народа е търсил точен диаметрално противоположен образ на пролетния празничен патрон св. Георги, с който започваше в световната енергия „КИ“ делът на „ЯН“ според природата на човека, завършващ днес.
Името Димитър идва от гръцкото „Деметриус“, чийто превод е „Земя-Майка“, което съвсем точно пасва на съдържанието на дадения момент /начало на „ИН“ дела според природата на човека/. Пък и земята и майката са все адеквати на женската сила.
Не случайно се коли най-старият петел за курбан – символичен адекват на „остарелия“ “ЯН“. Прави се Димитровска задушница и ако се падне в събота и е 23 октомври, то народа се опитва да спази и старите традиции, както е бил 3 дни преди сегашния празник. Горните обяснения дават сравнително ясна представа за смисъла на най-големия есенен празник, като антипод на най-големия пролетен – Гергьовден.

 

Вашият коментар