Звук, вътрешният звук, който става доловим, когато мрежата от психоенергийни канали /нади/ са били надлежно пречистени. Това е второто равнище на проява на „Абсолюта като звук” /шабда – брахман/. Разграничават се три степени, наподобяващи съответно:

1. Звука на раковина, буреносен облак и голям планински стръмен водопад.

2. Звука на барабан или камбана.

3. Звука на камбанка, бамбукова флейта, пчела.

Говори се за десет начина на съществуване на вътрешния звук.

Звукът на буреносен облак е последен и е единствения подходящ за концентрация. Звуците са значими от четвърто ниво нагоре. Във възходящ ред явленията са описани така: треперене на главата /обилно отделяне на „амрита”, наслаждаване на „амритата”, придобиване на тайно знание, висока реч /паравача/, способността да ставаш невидим и да виждаш безкрайно надалеч, и накрая отъждествяването с Абсолюта. Може да се каже, че запленява непостоянния ум /Манас/. Казано е още, че чрез управлявано дишане и ментална концентрация се постига съединяване между издишването и вдишването. Това се случва в централния канал /сушумна – нади/ и произвежда вътрешния звук. Вътрешният звук, яхнал съсредоточеното дишане, след това преминава към „Бинду”, което е нечуваемият аспект на звука, за които се предполага, че съществува над сърцето.

Както една пчела, пиеща нектара, не я е грижа за аромата, така умът, погълнат в „Нада”, не ламти за сетивни обекти.

Острият остен на „Нада” ефективно обуздава ума, който е като бесен слон, бродещ из градината на сетивните обекти.

Когато умът е хванат в примката на „Нада”, и е изоставил неспокойствието, той постига пълна неподвижност, подобно на птица с орязани крила.

Смята се, че „Нада” възниква в центъра на гръбнака, оприличен като лък на цигулка. За да извлекат вътрешния звук по-лесно, някои йоги практикуват т.нар. печат на шестте отверстия /шан- мукхи-мудра/ – блокиране на ноздрите, очите, ушите.

Нади се изобразява като полумесец или полукръг, както е в свещената сричка ОМ.

Нади е преносвачът, който ще пренесе йогина отвъд океана на феноменалното съществуване, той подава всички външни шумове и концентрира ума. Препоръчва се практиката „вайшнави – мудра”- втренчено външно гледане. Върховната цел на тази Йога – „Нада” е освобождението, което се постига след захвърлянето на физическото тяло.

„Шабда” – звук – едно от главните и най-старите средства, чрез който йогите се стремят да съсредоточават своето внимание. С много труд те достигат до открития за преобразуващата природа на звука, които са въплътени в това което се нарича „мантра – видя” или наука за свещените изричания.

Шабда може да бъде предаден с букви, и надарен със значение, или той може да бъде безсмислен звук /дхавани/ – от рода на бученето на водопад. Освен това съществува и вътрешен звук – или екстрасензорен /Нада/. Върховната почва в и от която повечето типове звук възникват се нарича шабда – брахман. Доловимият звук е крайният продукт на цял еволюционен процес, в която трансцеденталната вибрация /Спанда/ на шабда – брахман /върховната почва/ постепенно е накарана да се прояви. Общо се различават четири стадия:

1. Пара – шабда – върховен звук, най-фината форма на звука се свързва с муладхара чакра.

2. Пашанти – шабда – видим звук, който се свързва със сърцето, може да бъде чут като „ОМ”.

3. Мадхяма – шабда – среден звук, означава множество основни звукове, като петдесетте звукови стойности /варна/ на санскритската азбука, известна като „матерни” /матрика/. Съществува и равнище, на което мантрите се разкриват на адепта. Всяка от тези звукови единици има три аспекта:

Биджа – семенен звук, опора в медитацията.

Нада – вътрешният звук.

Бинду – това е неуловимият трансцедентален звук на Абсолюта, уловен в свещената сричка „ОМ”.

4. Вайкхара – шабда – проявен звук, който е най-грубият аспект на звука, изразява се в реч.

Какво е „ТРАНСЦЕДЕНТАЛНИЯТ АЗ” – самопреодоляване, практика на преминаване отвъд ограниченията на „его привичките” във всички неща. Това е идеалът и основният процес на духовния живот. Самореализацията – познаване на АЗА, виждане на АЗА, възникване на човешката автентична самоличност, като трансцеденталната реалност, а не като его-личност. Това не е познавателен принцип, процес или преживяване, а радикална промяна в корена на съзнанието, което се изразява в трансцедентиране на човешкия ум и тяло. Това е състояние, синонимно с „Просветлението” или „Освобождението”.