В противоположност на повечето хибридни форми на Йога, в традиционната йога преобладават интензивни отношения учител-ученик, за които се смята, че продължават дори и след този живот. ГУРУ-тежък – защото неговият съвет или преценка „тежи”, и е опорната точка за цялата структура на преподаването в йога.
Следната строфа илюстрира върховната значимост на ролята на ГУРУ в практически всички школи:
„Само знанието съобщено от устата на ГУРУ е ползотворно за освобождението, иначе то е безполезно, слабо и е причина за много страдания. Няма съмнение, че ГУРУ е баща, ГУРУ е майка, ГУРУ е БОГ. Затова трябва да му се служи с дело, слово и мисъл.”
Чрез благосклонността (прасада) на ГУРУ всичко благоприятно се придобива. Без състрадание (каруна) на един истински учител е трудно да се постигне състоянието на истинска спонтанност или естественост. ГУРУ е сравняван с кормчия, който подпомага ученика, при пресичането на океана на феноменалното съществуване, с лодката построена от неговото знание.
Истинският учител е добре начетен във Ведите, предан на Вишну. (Вишну – принципа на съхранението; Брахма – на творението, а Шива – на разрушението) Вишну-името му значи проникващ във всичко, лишен от завист, чист познавач на Йога, изцяло отдаден на Йога, и винаги имащ природата на Йога.
Този който обладава преданост към учителя, който е особено познавач на АЗА, притежаващ изброените характеристики по-горе бива наричан ГУРУ.
Сричката ГУ означава тъмнина, а РУ е разрушителят на тази тъмнина. Заради притежаваната сила да разруши тъмнината той е наричан ГУРУ.
Значимостта на „истинският ГУРУ“ произтича от това, че е реализирал АЗА. Тази реализация представлява същностна промяна, която спонтанно се предава на други.Така той непрестанно посвещава други, в същата реализация, въпреки че може би те бавно ще го осъзнаят.
Има много учители на земята, които дават нещо различно от АЗА, но е трудно да намериш във всички светове този ГУРУ, който разкрива АЗА.
Мнозина са тези които обират богатството на ученика, но рядък е този, който премахва страданията на ученика. Този е истинският ГУРУ, чрез самия контакт с който протича върховното блаженство (ананда). Разумният човек трябва да избере такъв човек за свой ГУРУ и никой друг.
Фактът, че само малцина учители се наслаждават на пълно просветление, несъмнено води в някои случаи до експлоатирането на доверчиви ученици. Мнозина наставници очакват не само безусловно подчинение, но също и постоянно служене, вероятно дори богато възнаграждение за едно или друго посвещение (дикша). Другаде поставят условия, човек да предаде цялото си имущество и добитък на учителя в замяна на посвещение.
В старите писания предупреждават за учители измамници, които просто мамят наивника.
От друга страна срещаме предупреждения срещу напускането на своя ГУРУ, за която постъпка се смята, че има страшни кармични последствия. Например в средновековните сборници има следната заплаха: „Дано този, който изостави своя учител да срещне смъртта. Дано този, който прекъсне рецитирането на мантрата дадена му от от учителя осиромашее. Дано този, който изостави и двете бъде хвърлен в ада, дори той да е съвършен адепт.”
Един от най-отвратителните грехове е да оскверниш брачното ложе на учителя, за което единственото изкупление е смъртта чрез прегръщане на нажежена желязна женска статуя или самокастрация. Това е смятано за необходимо, защото в някои школи ученикът става част от от семейството и домакинството на учителя.
В някои школи извънредния авторитет на ГУГУ се подчертава с обожествяването му, но реалния учител не е никой друг, освен трансцеденталният АЗ.
Казано е: АЗЪТ е учителят на всички азове, особено на хората, защото той води към най-висше добро, чрез възприятие и логически извод.
Въпреки това във всички духовни школи се изисква преданост на учител-ученик и ученик-учител. Така се хармонизират и спомагат за постепенната трансформация на ученика. Основополагащата идея е, че човек става това, върху което е съсредоточил вниманието си. Няма по-велик от ГУРУ. Той дарява Божественото знание /дива-джнана/ и трябва да бъде почитан с върховна преданост. Тази преданост е форма на любовна привързаност. ГУРУ е важно да следи внимателно духовното съзряване на ученика, и да се погрижи той да не става невротично зависим от учителя си, а да бъде наистина свободен.