В народните представи светицата е християнизиран образ на смъртта. Още го наричат Черноризье, защото тогава започнали болките на Богородица, и затова тя си боядисала дрехите в черно. На този ден особено майките не работят нищо, за да не се разболеят децата им. Някои даже обличат черни дрехи. Месят се пресни пити, и намазани с мед ги раздават за здраве и за помен на умрелите.

Празника посрещат тържествено и именничките – Наташа.

Денят на този празник е бил „нулевият” ден – календарният адекват на невидимото ДАО и Прочети целия текст »

Общ за цялата българска територия, той е известен и под названията Игнажден, Идинак, Полязов ден, Игинат и т. н. Той е твърде важен годишен момент – около зимното слънцестоене. Това е породило народното вярване, че от Игнажден започва Новата Година и Коледните празници. Тя включва и редица гадания, предсказания, магии за добра реколта, приплод за добитъка. В семейния живот, практики за осигуряване на плодородие и щастие. Срещу празника е първата „кадена” вечеря, тя е само с постни ястия – варен боб, варено жито, ошав, още сурово жито, просо, цели орехи, варена царевица, зеле, лук, пипер. Опича се прясна пита /игнашка/ без специална украса, върху питата или житото забождат свещ и я запалват. Най-възрастната жена прекадява с тамян трапезата, запален върху палешника на ралото. От трапезата се Прочети целия текст »

Св. пророк Данаил празнуват всички булки и жени, които още раждат и имат малки деца. Честват го, за да предпазят децата от падане в огъня или във вряла вода.
Св. пророк Данаил на 17.12. и Св. Модест – 18.12., са два нови празника и са на точните си места от стария български календар.
На Св. Модест се изпълняват сходни действия, както при Св. Спиридон, който е първият за старата среда на есенните земни дни.
На Св. пророк Данаил се празнува, за да предпазят децата, понеже моментът е рисков за тях и отговаря на житието на светия пророк и Прочети целия текст »

Народната вяра утвърждава, че Св. Спиридон е светец и лечител на болестта струпи, опасна кожна болест. Той предпазва и лекува от нея. На този ден се месят колаци и се раздават на съседи за здраве. Когато жената раздава колаците казва: „Вземете колак за струпите, па да ги маха далеч от нас Св. Спиридон!“
Св. Спиридон е закрилник и на занаятчиите /тухлари, керемидчии, казанджии, златари, чехлари, козари/.
Този празник бележи средата на стихията ЗЕМЯ в сезона на МЕТАЛА /есента/. Металът е стихията на есента, а аналогичните му структури в човешкото тяло са Прочети целия текст »

На този ден се правят различни гадания, които подсказват за началото на годината и прогнози за бъдещето. Момите посаждат пшеница в гърне, топят клонки от вишня или ябълка, и ги оставят до огнището. Ако до Сурваки /Нова Година/пшеницата покълне и клончетата се разлистят, това показва, че момата ще се задоми следващата година, и то за добър момък. Някъде гадаят за полазица, първият гост, гадае се за здраве, носливост при кокошките и Прочети целия текст »

Никулден – наричан още Св. Никола. Рибен Св. Никола, познат в цялата страна, е един от големите зимни празници с ясно поразен семеен характер. Във всяка къща се приготвя рибник – „печен в тесто шаран” – схващан като особен вид жертвоприношение на светеца – повелител на моретата и покровителят на моряците и рибарите. Същият характер има и специалният обреден хляб – „Богов колак” или „Никулденски хляб”. Останалите храни са постни – фасул, сарми.
Първо се освещава трапезата, след което се раздава от рибника и хляба, и чак тогава се яде. На трапезата се канят роднини и съседи. На празника няма много обредни действия, но се тачи много. Обредността е повече от скромна – само шаранът, обредният хляб и постните ястия. Прочети целия текст »

Народът свързва този празник със следващите два, които са непосредствено след него – Св.Сава и Никулден. Тази представа намира отражение в израза “Варвара вари, Сава пече /меси/, Никола гости гощава“. Тук в синтезиран вид е подсказано съдържанието на обредността, типична за тези празници.

Обичаите и обредите на първия празник разкриват схващането за Варвара – закрилница от болести. Обредността цели и плодородие, макар и в по-малка степен.
На Варвара жените приготвят обредно вариво, което подслаждат с мед. После раздават на деца и съседи, за да прогонят и умилостивят “сладка и медена“ Баба Шарка. Жените избягват всякаква работа. Не се вари боб и леща на този ден. Да се яде кисело зеле, люто, за да не се гневи болестта. Жените месят пресни питки с квас, мажат ги с мед или петмез, и ги раздават за здраве на децата. Слага се обредна трапеза с Прочети целия текст »

Смята се, че е началото на зимния празничен цикъл. Навред Андреевден се смята като начало на нарастването на деня/като едно просено или царевично зърно/. Вярва се още, че “Андрей прогонва зимата и дългите нощи“.

Основният празничен обред, свързан с варенето на различни бобови и житни зърна, е за земеделието. В навечерието на празника стопанката слага в гърне/ново/ леща, боб, царевица, жито и др. На сутринта готовото вариво се раздава и изяжда, като първо се хвърля в жарта на огнището да замине през комина по малко от варивото с пожелание да пораснат високи посеви. Празникът на Андреевден отразява края на опасностите за Прочети целия текст »

В голяма част от етническата ни територия празникът е в чест на болестите шарка и бяс. Този ден също е и на Света Екатерина – покровителка на майките. Жените приготвят пресни питки, намазват с мед и раздават на близките хора за предпазване от шарка, за здраве, благополучие и за Св. Екатерина. Някъде захранват кучетата с тази пита, за да не ги хваща бесът.
Св. Екатерина – това е първият от двата празника, отразяващ и светлината на стария край – 30. XI и периода на Мратинци. Този празничен момент е начало за последната месечна фаза на възход на Прочети целия текст »

Това е празникът на Св. Рангел. В народните представи, той е млад и хубав момък, който олицетворява смъртта, вади душите на умрелите, затова го наричат душевадник.
Неговият ден се почита не само от старите хора, които биха желали лека и бърза смърт, но и от всички останали.
В повечето къщи правят курбан с овен, угояван от лятото. Свещеник прекадява гозбите и обредните хлябове, след което стопанката раздава на съседите и близките хора. Някъде правят Задушница – помен за умрелите роднини, раздават жито и питки.
Тържествено посрещат празника Ангел, Рангел, Михаил, Гавраил и Прочети целия текст »