Най-голям между есенните празници е Димитровден. В представите на народа е определен момент в природата, както се вижда от израза „Св. Георги лято носи, а св. Димитър – зима“. Тогава свършва традиционният период, за който се наемат овчарите, говедарите и ратаите. Периодите са от Гергьовден до Димитровден, както и от Димитровден до Гергьовден, както и от Димитровден до Димитровден. Уредили договорните си отношения, наемните работници празнуват /обикновено в кръчмата/ без да се извършват някакви обреди.
И на този ден Прочети целия текст »

Зимният Петковден е не само празник на Светицата закрилница на децата, но и поставя началото на зимните семейни служби. От този ден започва и периода на следите, годежите и сватбите. Освобождават се наетите работници и започва оплождането на животните. Затова е празник на овчарите. Жените раздават питки за здравето на животните.

От Петковден до Димитровден се Прочети целия текст »

С този ден се отбелязва началото на есенно-зимния сезон. Наричат го още Гроздоберник. На този ден се спазва строг пост. Слънцето тръгва назад, отива към зимата, нощта и денят се кръстосват. На празника се раздават пити. На мегдана се играят хора.

Стопаните, които имат пчели, приготвят по два обредни хляба. Преди да изгрее слънцето и да излязат пчелите, домакинята отнася хлябовете при кошерите и ги прикадява с тамян. После ги намазва с мед и ги раздава по съседи. Това се прави, за да събират пчелите повече мед. След като „подрязват кошерите“, т.е. вадят от новия мед, след като свещеникът го освети, раздават от него. Една част запазват за лекарство през годината.

Защо той е точно днес? Прочети целия текст »

Пет дни след Еньовден е църковнохристиянският празник Петровден. Този ден завършва двуседмичния „Петровски пост”, определен от каноните на църквата. Тези, които са го спазвали, се „комкат”, „причестяват”, и отговарят с „петровско пиле”, т.е. тазгодишно. На практика раздават „за умрелите” от първите „петровки”- ябълки, след което вече сами могат да ядат от тях. На Петровден може да се работи, обикновено до обяд се жъне, тъй като празникът е в най-усиленото време на жътвата. Прочети целия текст »

Голям общобългарски празник. Общобългарска е представата, че срещу Еньовден различните треви и билки усвояват най-голяма лечебна сила, която губят след него. Вярва се, че от този ден слънцето, тревата и птиците „инясуват” – т.е. слънцето престава да грее силно, тревата да расте, а птиците да пеят. На Еньовден преди изгрев слънце, жени – берачки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. За Еньовите билки отиват и други, млади и стари, главно жени и моми. От набраните билки и треви връзват китки с червен конец, потапят във вода, под покрива или под стрехата, под леглото от страна на възглавницата и на сутринта се предсказва за здраве и живот. Прочети целия текст »

Гергьовден е най-големият пролетен празник в цялата българска етническа територия. Честван в деня на християнския светец Георги, който се смята за покровител на овчарите и стадата. Вечерта срещу празника овчарите отлъчват агнетата от овците, и още през нощта или рано сутринта преди разсъмване изкарват стадото на паша за кратко време, при това подкарват овцете със зелена пръчка. Сутринта след връщането им е първото доене. Тези действия са с определено обредно магическо значение. Ведрото е окичено със специален венец от различни цветя и зеленина, набрани от вечерта или същата сутрин, завързан с червен венец или мартеница. Прочети целия текст »

Благовец се смята за голям празник – „половин Великден”, на който дори птичка гнездо не вие. С него са свързани различни вярвания, например, че тогава идват прелетните птици. Затова от този ден нататък всеки гледа да излезе от дома сит и с пари в джоба си, та ако го закука кукувица да бъде през цялата година сит и с пари. На този празник идват и самодивите и започват своите игри. На Благовещение Прочети целия текст »

Същинските пролетни празниции обичаи започват с 1МАРТ – МАРТА, ЛЕТНИК. Народът в своя многовековен опит е доловил значението на МАРТ като преломен момент в календара, от който зависи израстването на посевите и бъдещата реколта. Въпреки голямото разнообразие на обредни действия, обичаи и забрани те са еднотипни и може да се разделят в две основни групи. Прочети целия текст »

Това е един от четирите празника посветени на Божията майка, не е неделим от тридневния комплекс на Трифонците. Съвпада с четиридесетия ден на рождението на младия Бог на Коледа и с него завършва нечистият следродилен период. Счита се, че Богоридица закриля майките, раждаемостта и семейството. Прочети целия текст »