Св. Трифон се смята за покровител на лозарството и винарството. Отрано на 01.02. мъжете се събират в лозята, за да извършат ритуалното им заразяване. Всеки носи бъклица с вино, погача, варена кокошка или наденица. Прочети целия текст »

Смята се, че св. Григорий също е покровител на болестите, а също така и брат на св. Атанас. На този празник посрещат гости именниците. Жените месят обредни хлябове – медени питки за здраве. Прочети целия текст »

Той е свързан с обредно колене на петел, най-често на прага на пътната врата, като се гледа кръвта да пръсне наоколо и по вратата. С кръвта правят кръстен знак по лицата на момчетата и „петеларя”, както и по вратата. Заколеният петел хвърлят извън двора и после веднага го прибират. Петльовата глава остават на вратника. Петелът се вари цял и после с кравайчетата се раздава по съседите. Прочети целия текст »

Докато Игнажден се приема за начало на коледните празници, то Същинския празник – Коледа 25ти – съвпада с периода на зимното Слънцестоене. Връзката му с този повратен момент в природата определя богатството на празничната обредност и мястото му в народния календар.
Коледа е най-богатия в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници, фиксиращи началото на на новата слънчева година, изобилства с гадания, предсказания, магически обреди, действия и практики, прогонващи и предпазващи магически действия, които са за осигуряването на стопанското и семейно благополучие. Прочети целия текст »

Стефановден е не само третия ден от Коледа, но и последният празник в годината. За него хората казват, че „затваря кръга”. Денят се посреща тържествено от всички, семействата отново са на общи трапези – пеят и се веселят. Масата трябва да е изобилно подредена, на нея трябва да бъде поставено и свинско месо. Някъде по-младите ходят на гости при кумове, кръстници и по-възрастни роднини да им пожелаят „Честито”. Прочети целия текст »

По богатство на обичаи и обреди, целящи да се предопредели желаното занапред плодородие и благополучие Сурваки се равнява на Коледа. Наименованието се тълкува като пожелание за сурова /дъждовна и плодородна/. Срещу празника се прави обрядна вечеря, наричана бъдник, блажна, бъдна вечеря. Яде се месо и се пие вино и ракия. Някъде хлябът е с украса, по средата има кръст и отстрани се поставят точици. Често се меси и пече колак с дупка в средата или питка с пара за късмет. Най-характерна е баницата с късмети – различен брой дрянови пъпки се слагат в нея за късмет. Както на Коледа се прекадява трапезата след като прекади най-възрастния мъж разчупва погачата като благослови за здрав, живот и берекет. После завърта баницата 3 пъти и всеки си взема парчето с късмета за цяла година. В огнището както и на Бъдни вечер гори бъдника, добре е до сутринта да гори. Прочети целия текст »

Той е първият от празниците за края на Мръсници, редом с останалите три празника за същия край е на точното си място спрямо разстоянието 28 дни от празника за средата на зимата, така и според логиката за продължителността на Мръсници с началото Игнажден – 20 декември, от чийто период е изключен прибавеният от календара, „нулев” ден. Прочети целия текст »

В общата система на Коледно-новогодишните празници, трябва да се поставят и честваните непосредствено един след друг Ивановденски празници, обединени от общите и характерни обреди за тях с вода. Първият е Йордановден, чийто основни компоненти са обредната трапеза, осветяването на водата и обредите с водата. Осветената вода в котле и босилкова китка се пръска по домовете. Домакините даряват монети в котлето и още вълна, брашно, боб и др. Прочети целия текст »

Обредното къпане за здраве продължава, като кръга на окъпаните се увеличава. Участват и младоженците, като кума или девера извършват действието. Този ден ергените къпят момите, окъпват се младите мъже и именниците. На Ивановден изтича срокът, през който ходят Кукерите. Къпането на Ивановден, гостуванията, придружени с празнична трапеза, хорото, угощението на Коледарите, създават особенна атмосфера и определят силно изявения обществен характер на празника. Този празник бележи едно от възможните нови места за края на затихващата максимална ИН-активност, което е същевременно и началото на възраждащата се възходяща ИН-жизненост. Прочети целия текст »

Последен ден от Ивановдендските празници е Бабинден. Може да се приеме, че това е чисто женски празник, тясно свързан с родилните обичаи. Главните участници са бабите акушерки и
жените – раждали и нераждали. Основните празнични компоненти – къпането на децата от бабата, трапезата в дома и къпането на бабата – съдържат обреди с вода, заложили на нейната здравословна сила и обреди на благодарност и почит към бабата. Сутринта на празника бабата обхожда домовете, в които е бабувала и носи червена вълна, мед и просо. Окъпва детето пеленаче, мазва с мед на челото и залепя вълна и просо като благослови: Прочети целия текст »